След бомбите идват квотите: нова битка за украинската стомана

Работниците в украинския металургичен гигант "Запорожстал" са поддържали функционирането на обширния комплекс въпреки години на руски дронове, ракети и бомби. Сега този почти вековен завод, намиращ се в сърцето на югоизточната стоманена промишленост на Украйна, е изправен пред нова заплаха за своето оцеляване: квоти за внос и въглеродни тарифи от Европейския съюз (ЕС), пише Ройтерс.

Стоманените продукти отдавна са стълб на украинската икономика, като съставляват 15% от общия ѝ износ. ЕС е най-големият й клиент, като приема около четири пети от тази продукция.

Спирането на вносните мита от страна на блока след руската инвазия през 2022 г. беше от решаващо значение за поддържането на стабилно производство в "Запорижстал" – един от водещите производители на стомана – и в други металургични заводи, заяви Александър Мироненко, главен оперативен директор на компанията-майка "Метинвест Груп".

Съгласно новите правила на ЕС, които влязоха в сила на 1 юли, блокът намали годишните си квоти за безмитен внос с почти половина, докато за широк спектър от внасяна стомана се налага мито от 50% извън квотата.

Мироненко описа новите мерки като част от поредица от нарастващи предизвикателства, които затрудняват неговата индустрия, включително затварянето на морските маршрути в Черно море и по-високите разходи за железопътен транспорт в страната.

При последната руска атака срещу "Запорижстал" удари във вторник отнеха живота на седем работници и принудиха завода да бъде временно затворен.

Новите квоти на ЕС за Украйна от около 1 милион метрични тона представляват намаление с 60% спрямо търговските обеми от 2025 г.,

според базираната в Киев консултантска фирма GMK Center.

Новите мерки са част от натрупването на предизвикателства, пред които е изправена украинската стоманена промишленост, тъй като Киев и Москва се впускат в нова ескалация на въздушната война в петата година от конфликта.

Руските атаки срещу украинския коридор по Черно море прекъснаха основния маршрут за износа на стомана и вноса на суровини, което доведе до повишаване на логистичните разходи за фирмите, които и без това са в затруднено финансово състояние.

Честите удари по самите заводи, като например удара с балистична ракета във вторник срещу "Запорижстал", налагат скъпоструващи цикли на преустановяване и възобновяване на производството.

От този месец производителите трябва да се справят и с 30-процентно увеличение на тарифите за вътрешни превози, което има за цел да помогне за покриване на бюджета на държавните железници, засегнат от собствените им по-високи разходи за електроенергия и поддръжка.

Олександър Каленков, председател на браншовата асоциация "Укрметаллургпром", заяви, че някога мощният стоманодобивен сектор на страната и правителството трябва спешно да потърсят изключения както в страната, така и в чужбина.

"За да оцелеем до края на годината, трябва да се случат много различни неща", каза той, като се позова на украинската стоманена промишленост.

Федерацията на работодателите в Украйна заяви, че търговските ограничения на ЕС могат да струват на страната 1,2 милиарда долара чуждестранни приходи и да доведат до спад на БВП с 0,6%.

Тя призова Киев да настоява пред Брюксел за изключение и за съвместен режим за внос на стомана.

Вътре в „Запорижстал“ огромен кран товарява тлеещи, многотонни стоманени блокове върху конвейер, където те се пресоват в тънки, дълги почти километър листове и се навиват на рула.

Големи части от тези производствени линии може скоро да се наложи да бъдат спрени, тъй като заводът пренасочва производството си към производството на повече чугун – полуготово изделие, което не попада под квотите на ЕС, каза Мироненко.

Но отказът от стоманени продукти с по-висока добавена стойност би означавал, че около 50 % от капацитета на завода ще остане неизползван,

което ще доведе до суматоха при преразпределянето на работниците, добави той.

ЕС твърди, че квотите са необходими за защита на местните производители, докато въглеродните тарифи, които влязоха в сила на 1 януари и налагат такси на производителите според техните емисии - имат за цел да намалят "изтичането на въглерод" и да насърчат по-чистото производство.

С ефективното затваряне на морския маршрут през Черно море заводът е изправен пред допълнителни разходи от 30 до 40 долара на метрична тон за внос на коксуващия се въглища, необходим за производството, през други европейски пристанища, каза Мироненко.

Резултатът е, че по-малко ефективните украински производители на стомана биват изтласквани от конкурентния пазар от турски, китайски и европейски фирми.

Мироненко, говорейки преди последната стачка, заяви, че руските атаки срещу активи на "Метинвест" като "Запорожстал" са нанесли значителен удар върху производството, но обемите бързо се възстановяват. Той отказа да уточни честотата или характера на нанесените щети.

Групата е в състояние да поддържа дейността си и да изплаща заплатите на 36 000-те си служители, добави той. "Запорожстал" е най-големият работодател в Запорожска област. Мажоритарен собственик на "Метинвест" е Ринат Ахметов, най-богатият човек в Украйна.

Остава неясна обаче съдбата на 15-годишния план за модернизация на компанията на стойност 8 милиарда долара, чиято цел е в крайна сметка да се произвежда изцяло „зелена стомана“ – план, който Мироненко описа като "нереалистичен" във военно време.

В цеха за горещо валцувана стомана на завода два 90-годишни индикатора с циферблат все още отчитат измерванията на стоманените плочи, които се движат по конвейера. След това софтуер, задвижван от изкуствен интелект, предоставя точни спецификации за по-нататъшното им оформяне.