Как "бясното куче" Кадафи стана уважаван политик

"Мечът на властта е дълъг" - арабска поговорка

 Да свалиш от власт монархия едва 27-годишен, е наистина впечатляващо. Да го направиш, без да пролееш кръв – още повече.

Но в продължение на 4 десетилетия след това да се задържиш на политическия връх, направо си граничи с невъзможното.

Това е животът на родения в северноафриканската пустиня Муамар Кадафи.
Днес Кадафи си живее добре. Първо помагаше на терористите, после реши да се заиграе със Запада.

Щатите го бомбардираха, сега се целят в либийския петрол и са готови да угаждат на полковника.

Политически лидери от цял свят се надпреварват да любезничат и да определят човека, когото наричаха "диктатор", като лидер, готов за промяна и демокрация.  

И така 40 години.

Муамар Кадафи е по-силен отвсякога и се радва на стабилност.

И с право празнува, защото продължителността на управлението му е наистина впечатляваща – дори Фидел Кастро вече не е на власт, да не говорим колко американски и руски президенти се смениха.

А полковникът си е там. Спокоен, хитър и целеустремен. За юбилея на крака му идват ръководителите на Русия, Италия, Испания, почти цяла Африка.

Роден в селско семейство Кадафи е наричан "Ал Джамил" или "Красивия" още от ранно детство.

Естествената му харизма и интелигентност го правят убедителен лидер. Още в гимназията оглавява група младежи, която си поставя за цел да свали от власт прозападното монархическо управление, начело с крал Идрис I.

Още тогава Муамар Кадафи върви напред с идеята за силен, обединен Арабски свят.

Негово вдъхновение е радикалният президент на съседен Египет Гамал Абдел Насер, като едва 14-годишен участва в анти-израелски протести заради Суецката криза.

След като преминава през либийската военна академия в Бенгази, Кадафи изкарва квалификация във Великобритания. Завръщайки се в Либия през 1966 година, той започва да работи за свалянето на монархията.

С помощта на военни другари Муамар Кадафи извършва успешен преврат на 1 септември 1969 година, докато кралят е в Гърция за медицинско лечение.

На 27 години Кадафи се появява с гръм и трясък на световната политическа сцена, обявявайки, че е готов за борба с империализма на всяка цена за благото на либийския народ.

Умело боравейки с думите, Муамар Кадафи обещава на либийците "директна демокрация" – управление на народа, съобразено с религиозните норми. В тази връзка се забраняват алкохолът и хазартът.

Частният бизнес е ограничен до малки фирми, докато основната част от икономиката преминава под държавен контрол. Кадафи прокарва термина "Ислямски социализъм".  

След няколкогодишно лутане в организирането на властта новият либийски лидер решава да се откаже от всякакви правителствени постове и дори "скромно" приема чин полковник, въпреки че позицията му дава право да се нарича генерал.

За да приложи на практика теорията си за равенство между хората, Кадафи въвежда уникална система за държавно управление. От 1977 година Либия не е република, а джамахирия.

В приблизителен превод това означава "управление на масите". С други думи великият водач се отказва доброволно от президентски, премиерски и други постове, за да може хората да управляват страната чрез местни непартийни съвети.  

Разбира се, това си е чиста проба популизъм, с която освен всичко друго се елиминира възможността за всякаква политическа опозиция. Опитите за създаване на дисидентски структури са смазвани със сила още в зародиш.

Медиите са изцяло под държавен контрол и цензурата е повсеместна. За всички е ясно, че Кадафи управлява авторитарно и решенията на народните съвети се взимат под неговата диктовка.

Така, оттеглил се в прословутата си бедуинска шатра, полковникът става пълновластен господар на богатата на петрол и природен газ африканска страна.

Либия обаче е тясна за амбициите на Кадафи. Още в началото на управлението си, той се опитва да създаде "Федерация на Арабските републики", но преговорите с Египет и Сирия за сливане в обща териториална единица са неуспешни.

Подобни разговори се водят и с Тунис, но резултатът е същият.

За да демонстрира лоялността си към арабската идея и исляма, полковникът дава благословията си за мощно финансиране на редица терористични групировки.

Между другото подкрепя и ирландската ИРА. Множество операции са организирани директно от либийските тайни служби.

Няколко поредни атаки срещу американски обекти, войници и граждани в чужбина през 80-те поставят Кадафи под прицел.

Наречен "бясно куче" от президента Рейгън, либийският лидер става мишена на американските ракети.

Въздушният удар по военни цели в Триполи и Бенгази през 1986-а има една-единствена цел – елиминирането на Муамар Кадафи и подкрепяната от него терористична мрежа.

Като истински галеник на съдбата обаче Кадафи не спи в резиденцията си в тази нощ на бомбардировки и оцелява.

Загива осиновената му дъщеря. Отговорът не закъснява и през 1988-а американски пътнически самолет е взривен над шотландския град Локърби. Жертвите са 270, а заподозрени за организирането на атентата са либийски агенти.

Именно "Локърби" се оказва повратна точка в политическия живот на Кадафи. Първоначално Триполи отказва да поеме отговорност за атентата и да предаде заподозрените извършители.

Това води до близо 10-годишно ембарго, наложено от ООН. В крайна сметка полковникът свежда глава, но по-скоро привидно.

Либия предава свои агенти и един от тях (Ал Меграхи) дори е осъден. Освен това поема формална отговорност за атаката, съгласява се да плати обезщетения на близките на жертвите и за капак спира програмата си за разработване на ядрени оръжия.

В замяна Кадафи получава благоразположението на целия свят и дори на Съединените щати. В тази суматоха, някак си между другото, нанася и смазващ удар по българските политици (медиците!), но това е друга тема, по която се изписа и изговори почти всичко.

Сега полковникът придобива статут на уважаван политически лидер, отворен за преговори за инвестиции, за петролен бизнес. Успява дори да изкопчи 5 млрд. долара компенсации от Силвио Берлускони за вреди, нанесени от италианските колонизатори в началото и средата на 20-ти век.

Издейства си титлата "Крал на африканските крале" при безпрецедентна среща на племенни вождове от целия континент.

Малко поядосва Запада с триумфалното посрещане на освободения (как стана това?!) Меграхи, но само малко и за кратко.

За качествата му на внушителен политик красноречиво говори и фактът, че използва надменното и арогантно поведение на сина си Ханибал в Швейцария, за да постави на колене страната на банките, шоколада и часовниците.

Арестът на отрочето на Кадафи беше последван от спиране на петролни доставки, изтегляне на авоари и полковникът получи "целувка по краката".

И най-великодушно (понеже е много добър човек) прости на швейцарците за жестоката обида.

"Бясното куче" се оказа доста умно и проницателно, а има и петрол... И сега си празнува 40 години на власт.