Шумът от липсващите минарета в Швейцария не спира

Между Зеехоф и най-близкото минаре има 50 километра. За село, в което няма влак и дори автобусна спирка, това е сравнително голямо разстояние, разказва Welt.

В Зеехоф няма и мюсюлмани – нито един. Има само планина, десетина ферми, 80 жители – 50 с право на глас.

Точно половината от тях отишли да гласуват на референдума и с изключение на един всичките задраскали „да“. Това прави 96% одобрение за въвеждането на забрана за строителството на нови минарета. Швейцарските медии го обявиха за рекорд.

Седмица след като предизвикаха политически трусове с вота си, хората в Зеехоф се чувстват като останалите швейцарци, подкрепили забраната – доволни, но и малко изплашени от еднозначния резултат, а също и ядосани на правителството в Берн.

„Хубаво е, че сега правителството трябва да направи нещо. Но се чувстваме малко зле заради мюсюлманите“. Хората в Зеехоф не били срещу минаретата или мюсюлманите, а срещу „специални правила“, обяснява кметът. „Когато човек живее в Швейцария, трябва да се нагоди“.

Най-ясен обаче е гневът към правителството, което, вместо да обясни принципите на директната демокрация, само се извинява.  

Това често се чува в Швейцария през последната седмица. Гласувалите с „да“ се защитават от обвиненията във враждебност срещу чужденците и критикуват правителството. То пък се опитва да не налива масло в огъня.

Дясноконсервативният министър на правосъдието Евелин Видмер-Шлумпф се опита да попречи на разрастването на дискусията – не виждала повод да се обсъжда забрана на бурките, заяви Шлумпф, която наскоро показваше симпатии към подобна мярка.

За евентуални последствия от присъда на Европейския съд за правата на човека срещу Швейцария, министърът изобщо не иска да говори.

Докато правителството се мъчи да върне хармонията, обединение на 26 интелектуалци се опитва да намери политически път за отмяна на забраната за строителство на минарета.

„Клуб Алветик“ иска, отново чрез референдум, да замени члена за забраната с член за толерантност, който да попречи на екстремистки тенденции във всички религии. Дали идеята ще получи необходимата подкрепа е под въпрос.

Засега многобройните противници на инициативата за минаретата реагират твърде разнородно на забраната: президентът на Лигата на мюсюлманите призова за създаване на ислямска партия.

Шефът на християндемократите пък поиска дори да се забрани строителството на ислямски и еврейски гробища, но след това трябваше да се извини за изказването си.

От липсата на единство печели най-вече Швейцарската народна партия, която инициира референдума за минаретата.

Тя е представена с един министър в кабинета, но използва референдумите като инструмент да прокара решения, които не биха събрали мнозинство в правителството.

След изненадващата си победа срещу мюсюлманите Швейцарската народна партия  подхваща имигрантите като цяло.

Десните популисти искат да се въведе възможност за депортиране на криминалнопроявени чужденци. Присъда за влизане с взлом или злоупотреба със социална помощ трябва веднага да бъде последвана от изгонване от страната. Това че много юристи намират подобен подход за противоречащ на човешките права, не притеснява партията.