Куршуми, обувки и гранати. Или съдбата да си топ държавник

Да живееш под прицел, обкръжен от многобройна охрана. Постоянно да си под заплаха от надапение от някой ненормален – това е тъжната участ на всички световни лидери, пише в днешния си брой Corriere della Sera.

Световната история ни учи колко е лесно да бъде застрашен живота на даден политик, независимо от мерките за безопасност.

През 1981 г. Роналд Рейгън, на излизане от хотел във Вашингтон, попада под куршумите, изстреляни от Джон Хинкли.

По-късно става ясно, че Джон просто искал да привлече вниманието на Джоди Фостър.

Президентът бил опериран по спешност, но дори в този момент не загубил чувството си за хумор:

"Надявам се, че всички вие сте демократи", обърнал се той към лекуващите го лекари.

От американските президенти на подобни нападения са ставали жертва  Рузвелт (през 1933 г.) и Труман (през 1950 г.)

В Европа също има доста случаи на нападения над политици.

През 1990 г. психически лабилна жена напада с нож германския политик Оскар Лафонтен.

През октомври същата година поредният психичноболен стреля три пъти по Волфганг Шойбле, член на старата гвардия в ХДС, който остава парализиран за цял живот.

Нападани са били още Герхард Шрьодер и Вили Бранд.

По време на военния парад на 14 юли 2002 г.  дързък нападател подготвя покушение над френския президент Жак Ширак.

Преди това престъпникът обявил в интернет: ”Гледайте парада по телевизията. Звездата ще бъда аз!”

Може би заради това три години по-късно той почти с ирония се отнесе към полетялата към него обувка номер 43.

Впоследствие този вид недоволство стана модерно.

Обувки полетяха още към китайския премиер и генералния директор на МВФ Доминик Строс-Кан.