Санкции? В Иран контрабандно може да влезе и булдозер

Границата между Турция и Иран. Пунктът Есендер, един от едва няколко официални гранични пункта между двете страни, е прашна падина високо в планината.

Граничар отключва катинара и отваря голямата желязна врата, за да отиде иранска двойка до иранските митничари. Цяла сутрин има бавен, но постоянен поток от хора. Много от тях са дребни търговци като Абдулуахаб Деринсу. Той чака да мине.

„Купуваме ирански плодове и зеленчуци – киви и дини, и продаваме турски пластмасови изделия и дрехи“, разказва 26-годишният мъж пред ВВС. Минава през границата почти всеки ден.

„Не изкарвам много, а и иранците ни карат да плащаме какви ли не такси. Но нямам друг избор – наоколо няма работа, никакво производство. Имам да храня семейство от 15 души“.

„Изолацията на Иран може да означава нови възможности за граничните райони“, смята Осман Челик от стопанската камара на провинция Ван.

„Ако зависеше от нас, нямаше да се съобразяваме с никакво ембарго – нито на САЩ, нито на ООН, ще си правим нашия бизнес. Но има някои граници, които просто не могат да са преминат. Някои проблеми трябва да се решават на правителствено равнище“.

В Съвета за сигурност на ООН Турция гласува срещу санкции за Иран, но официално ще трябва да се съобрази с тях. Нелегалната търговия обаче ще набере сила и хората от граничните райони ще си намерят пътища.

И сега по-голямата част от стоките не минават по официални канали. Ирански бизнесмен разказва, че може да прекара всичко за една нощ през планините, дори булдозер.

Рафат Кая е кюрдски овчар. Понякога внася и изнася контрабандно стоки във и от Иран. Показва към планините и казва, че отнема осем часа с кон от неговото село до границата.

И не е единственият – местните хора и в Турция, и в Иран знаят как за избегнат граничния контрол. Или плащат на митничарите, или минават по някоя от многото кози пътеки, пресичащи дългата 480 километра граница през планината. 

Освен дребните контрабандисти, има и по-едри. В Истанбул – сърцето на турската икономика, в квартала Аксарай се е събрал иранският бизнес – пътни агенции, ресторанти, магазини, спедитори. Изглежда като улица в Техеран.

Един ирански търговец се съгласява да говори. Бюрото му е мръсно, но има сериозен бизнес тук. Представя се като Махмуд и казва, че на повърхността дейността му е законна. Но само 10% от стоките му влизат в Иран легално.  

„Изнасям в Иран стратегическо оборудване, като части за самолети“, казва Махмуд и дърпа от цигарата си. „Тези компании никога не биха продали стоки на Иран, защото имат американски акционери“.

Съвсем откровено разказва как става.

„Как го правим? Компания като моята купува оборудването от името на турска компания и на документите пише като крайна дестинация друга държава, а то всъщност накрая пристига в Иран.

Взимаме им по 80% над пазарната цена, но те имат нужда, така че плащат“.