Енергетиката на Русия - новата цел на американските санкции

САЩ търсят нови полета за въздействие върху руската икономика и енергетиката изглежда очевидният избор, пише FT. Петролът и природният газ генерират повече от 50 на сто от федералните приходи на Русия, а двете водещи компании – Роснефт и Газпром, се контролират от държавата, допълва изданието.

Проблемът е, че санкциите върху руската енергетика може да се върнат като бумеранг. Европа силно разчита на руския газ, а Русия – на европейските потребители, които формират основната част от приходите от продажбата на синьо гориво.

Енергийните санкции, които САЩ предлагат, целят да се заобиколи точно този проблем, посочва FT. Планът е да се блокира износът на петролни и газови технологии само за проекти, управлявани от контролираните от държавата компании, за да се постави под съмнение дългосрочното бъдеще на енергетиката на Русия.

„Ситуацията изисква да се действа със скалпел, а не с брадва. Имаме нужда от асиметрични целенасочени санкции, които да им навредят повече, отколкото да навредят на нас“, коментира Робин Уест от Центъра за стратегически и международни науки.

Експортът на петрол и петролни продукти на Русия възлиза на 7 млн. барела дневно, което задоволява около 8% от глобалното потребление. Износът на газ е почти 483 млн. куб. м дневно, като по-голямата част от него е за Европа, която задоволява една трета от нуждите си с руски газ.

Блокирането на износа на технология и услуги за нови проекти ще има „значително въздействие върху Москва“, посочва Джейсън Бордоф от Центъра за глобална енергийна политика. Лишаването на Роснефт и Газпром от най-модерните технологии пък ще спъне амбициите им за разширяване на дейностите, като например добив на шистов петрол, втечняване на природен газ и разработване на находища в Арктика.

През последните повече от 10 години руският президент Владимир Путин затегна държавната хватка върху енергийната промишленост и ограничи влиянието на западните компании. Напоследък обаче той насърчава вноса на нови технологии и експертиза в сферата на сондирането и хидравличното разбиване, които са необходими, за да посрещне Русия новите предизвикателства в енергетиката.

ExxonMobil например подписа през 2011 г. споразумение за сътрудничество с Роснефт, което в последствие беше разширено. Двете компании се договориха за съвместна експлоатация на няколко находища в Арктика и Западен Сибир. Royal Dutch Shell има подобно споразумение с Газпром.

Без подкрепата на западни компании подобни проекти биха се развили доста бавно, а и ще излязат по-скъпи, коментира изданието.

Подобни санкции не биха се отразили незабавно на руския износ на газ и петрол, но с времето спадът на добива от съществуващите полета ще окаже натиск върху производството. Американската Администрация за енергийна информация е изчислила, че по-строгите санкции, които бяха наложени на Иран, са довели до свиване на производствения капацитет с около 10 на сто до 3,4 млн. барела петрол дневно за периода 2009-2013 г.
Очаква се също така несигурността около перспективите пред руската енергетика да се отрази негативно на акциите на Роснефт и Газпром.

Подобни санкции биха подкрепили обаче независимите газови компании от Русия, като например Новатек, която осъществява съвместно с френската Total проект за терминал за втечнен газ.

САЩ търсят подкрепа от европейските държави за този план, но такава може и да не е необходима. По-щекотливият въпрос е какво ще стане, ако украинската криза се изостри. С времето ефектът върху руското производство ще се пренесе и върху световните пазари на енергия, което би довело до ръст на цените на петрола и природния газ.

Повече коментари и анализи на международни новини четете в Investor