Бизнесът поиска нов Кодекс на труда

Това заявиха днес представители на водещи български компании на пресконференция на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси(БАУРЧР).

Настоящият Кодекс на труда датира от 1986 г. и до момента са приети общо 43 закона за изменението и допълнението му. Според мениджърите е необходимо да се изработи изцяло нов кодекс, регламентиращ трудовите правоотношения в пазарни условия.

Те подчертаха, че в Европейския съюз няма единно трудово законодателство и всяка страна сама решава какви да са трудовите й закони. В мотивите към законопроекта на социалния министър Емилия Масларова се цитират европейски директиви, които обаче са посочени само с номер и година, т.е. промените не се прецизират.

С приетия на първо четене в НС законопроект за изменение и допълнение на КТ се предлага да има два отделни субекта, с които работодателите да съгласуват действията си по отношение на работниците.

От една страна това са синдикалните организации, а от друга – представители на работниците и служителите (работнически съвети), които самостоятелно и независимо един от друг да представляват и да реализират трудовите права на работниците и служителите.

Това означава, че работодателят трябва да предоставя информация и да се консултира и с двата органа, представляващи работниците.

От друга страна в законопроекта няма механизми, които да задължават синдикалните организации и работническите съвети да уеднаквяват позициите си. Според бизнеса трябва да се даде възможност работодателите да избират с кого да работят, за да не се затормозява работата на организациите.

Второто предложение на правителството, с което българските бизнесмени не са съгласни, се отнася за достъпа до информация. Според внесения законопроект работодателите трябва да предоставят на синдикатите и работническите съвети информация, която обаче не е регламентирана по отношение на нейния вид, обем и периодичността на представянето й.

Бизнесмените твърдят, по този начин може да изтече поверителна информация , която да отиде при конкуренцията и това да доведе до загуби за предприятието.

Българският бизнес е „за“ синхронизирането на законите с директивите на ЕС, но като се спазват цялостният им дух и принципи. Мениджърите подчертаха, че законите трябва да се променят съобразно българската пазарна действителност и според тях това е пътят за развитие на българската икономика.