Русия е в много тежко положение, революция може да избухне за една нощ

Това бе може би най-високата похвала, отправяна някога от една разузнавателна служба към друга и със сигурност най-британската.

Сър Ричард Мур, ръководител на MI6 през 2022 г., заяви публично, че "сравнена с нас, макар и по-малка по мащаб“, блестящата Естонска служба за външно разузнаване (EFIS) вероятно ни превъзхожда значително“.

Каупо Розин, генералният директор на службата, е поласкан от комплимента.

"Винаги е хубаво да видим, че партньорите ни ценят нас и дейността ни“, казва той, след като го уверявам, че думите на Мур са израз на искрено признание. "Но трябва да кажа същото и за британските служби - те са на най-високо ниво, притежават водещи в световен мащаб и отлични способности и вършат невероятна работа.“

Срещам се с Розин в централата на EFIS в естонската столица Талин - място, където е от изключителна важност служителите на разузнаването да вършат невероятна работа. Русия се намира само на около 210 км разстояние - границата е на два часа път с кола по пътя, известен през съветско време като магистрала М11. Родният град на Владимир Путин, Санкт Петербург, пък е на четири часа път.

Съсед на Русия

Никоя друга страна не осъзнава по-остро опасностите от това да бъдеш съсед на Русия от Естония, която е преживяла пет десетилетия на съветска, след това нацистка и отново съветска окупация, преди да си върне независимостта през 1991 г. Страната се е възродила като просперираща демокрация, която от 2004 г. насам е член както на НАТО, така и на ЕС.

И все пак, пламенният стремеж на Путин да възстанови Руската империя хвърля дълга сянка. Естония е най-малката от трите балтийски държави – както по отношение на населението (1,3 милиона души), така и по територия (17 500 квадратни мили, което е малко над половината от площта на Шотландия) - и същевременно има най-дългата граница с Русия (180 мили). 

Тази опасна комбинация означава, че ако Путин потърси нова мишена след или може би по време на нападението си срещу Украйна, а Естония би могла да се окаже в полезрението му. Освен това напоследък зачестиха предупрежденията за вероятността от руско нападение срещу НАТО.

Ако руснаците нанесат удар през границата, Великобритания също ще се окаже във война. Естония е съюзник в НАТО, а 1000 британски военнослужещи командват многонационална бойна група в страната - това е най-мащабното разгръщане на британската армия в чужбина.

Розин и неговите разузнавачи трябва да направят всичко по силите си, за да разберат намеренията и възможностите на Русия, и то по простата причина, че от това може да зависи самото оцеляване на родината им. Именно задълбочените им познания и експертиза по отношение на Русия им донесоха публично признание от страна на MI6.

Може би именно затова Розин смята, че трябва да се откажем от евфемизми като "хибридна война“ и да наречем ескалиращата кампания на Путин за саботажи и подривна дейност в цяла Европа с истинското ѝ име: "държавно спонсориран тероризъм“, пише The Telegraph.

Пред Путин стоят единствено лоши варианти

Тъй като службата на Розин разполага с отлична информация за случващото се в Русия, започвам с въпроса как Путин и обкръжението му гледат на окървавената ситуация, в която са изпаднали в Украйна. 

"Това, което той изразява или излъчва, е, че победата за Русия все някога ще дойде и че просто трябва да продължим напред. Но не съм сигурен дали хората около Путин са толкова убедени, колкото може би е той“, отговаря Розин по време на интервюто.

"Със сигурност има гласове, които настояват той да продължи, но мисля, че гласовете, които, да кажем, го призовават може би да преосмисли ситуацията, стават все по-силни", казва още той и добавя:

"На този етап той разполага единствено с лоши варианти. И всяко решение, което взема, крие различни рискове за него. Така например решението да продължи носи риска вътрешните проблеми и напрежението в Русия да нараснат заради тежките загуби и икономическото положение.

"В момента наистина има над какво да помисли. Но смятам, че обективно погледнато, Русия се намира в много тежко положение и мнозина в страната го разбират – особено хората от икономическите среди, а вероятно и някои от олигарсите. Затова съм сигурен, че водят сериозни дискусии", казва още шефът на естонското разузнаване.

Все повече руснаци не искат война

48-годишният Розин е висок и едър мъж, който подбира внимателно думите си, когато говори на английски. Като повечето ръководители на разузнавателни служби, той се появява публично, но рядко - това е първото му същинско интервю за британски вестник, а за предишната му кариера се разкриват само най-общи факти. Личният живот не е тема, която шпионите обсъждат с журналисти.

Розин фиксира с твърд поглед през очила, които са без рамка в долната си част. Докато говори за Русия и използва думата "обективно“, той напомня за проницателен и безпристрастен лекар, описващ състоянието на особено проблемен пациент.

Розин изброява проблемите, до които действията на Путин са довели Русия. "Загубите на бойното поле надхвърлят броя на новопостъпващите в армията“, казва той и подчерта, че руската икономика също е понесла тежък удар. 

"Една от причините са украинските удари с голям обсег по петролната инфраструктура, която е основен източник на приходи за руския бюджет. Вече са налице огромни финансови проблеми. Бюджетният дефицит вече надхвърли планирания за тази година и според нашите оценки вероятно ще достигне около 10 трилиона рубли, което се равнява на половината от бюджета за отбрана", казва още Розин.

Обикновено Путин би могъл без затруднения да покрие дефицит от такъв мащаб, но санкциите до голяма степен изолираха Русия от най-големите финансови пазари, което прави тегленето на заеми от страна на Кремъл много по-трудно и скъпо.

"Въпросът е как ще смекчат този проблем?“, пита Розин и предполага, че единият от начините е повишаването на данъците.

"Виждаме, че общото ниво на недоволство от тази война нараства във всички слоеве на обществото – от обикновените хора чак до олигарсите. Все повече хора не искат тази война. Въпросът е: какво отражение оказва това върху вземането на решения от негова [на Путин] страна?“, добавя експертът.

Розин открито признава, че не може да отговори на този въпрос, което ме кара да се запитам на глас дали нивото на недоволство може да достигне точка, в която властта на Путин да се окаже застрашена.

"На този етап не виждам вероятност от революция на улицата. По-важно е какво мислят хората, които имат достъп до пари, оръжие и информация. В тези среди вече не се говори за пълна победа. Хората обсъждат различни сценарии и най-вече как тази [война] да приключи по подходящ начин", казва шефът на разузнаването.

"Но бих казал, че ако нещо се промени в Русия, това ще стане много бързо и всички ще бъдем изненадани. Ще се случи внезапно – ако изобщо се случи", на мнение е Розин.

*Цялото интервю на Каупо Розин е публикувано в The Telegraph.