България няма да има нужда от нови ядрени мощности до 2037 г.

България няма нужда от нови базови енергийни мощности, освен като заместващи до 2030 г. Едва от 2037 г. ще имаме нужда от нова ядрена мощност. Това гласи прогнозата на Лабораторията за риска към Нов български университет за енергийния баланс на страната до 2025 г. Докладът беше представен по време на дискусия днес в Българската стопанска камара.

Като причина за изграждането на нови мощности често се сочи износът на електричество, но оценката на експертите е, че съседните страни строят мощности. Турция например вече е поискала транзитен коридор за 500 мегаватчаса още от 2015 г., посочи Иван Иванов, един от авторите на доклада. Гърция, от своя страна, планира нови мощности, като 40% от производството до 2020 г. се очаква да дойде от възобновяеми източници. Южната ни съседка обаче залага на вятърните, а не на соларните мощности.

На базата на тези очаквания износът на електричество ще бъде не повече от 10-10,5 тераватчаса, изчисляват икономистите от Лабораторията. Вътрешното потребление ще бъде максимално до 43 тераватчаса до 2025 г.

Тези прогнози са правени на базата на няколко фактора. От една страна, това е демографската криза - за последните 10 години населението на страната е намаляло с 1 млн. души и от организацията очакват тази тенденция да продължи през следващото десетилетие. От друга страна стои брутният вътрешен продукт (БВП), чийто ръст предизвиква и повишение на потреблението на електричество. Данните на Лабораторията обаче са, че за последното десетилетие БВП се повишава с 25%, а потреблението - с 5 на сто.

Влияние върху енергийния баланс ще окажат още цената на тока, енергийната ефективност, загубите на преносните и разпределителните мрежи, както и потреблението на природен газ.

От Лабораторията очакват повишение на потреблението на газ благодарение на местния добив, изграждането на газовите връзки и доставките от газопроводите ТАР и TANAP. По този начин до 2030 г. ще бъде изпълнена и целта, записана в енергийната стратегия, 30% от домакинствата да ползват природен газ.

Министерството на икономиката и енергетиката и администрацията като цяло са давали лоши прогнози за развитието на енергетиката, коментира Иван Костов, ръководител на Лабораторията за оценка на риска по време на дискусията. "Има удивително разминаване с истината", допълни още той.

Иван Иванов посочи като пример за нереални очаквания оценките за пазара, изготвени като обосновка за строителството на АЕЦ „Белене“. Според тях още от 2007 г. е трябвало да има недостиг от 1,3 -1,5 мегаватчаса през зимните месеци. Това обаче не е факт, а дори има свръхпредлагане и излишни енергийни мощности, посочи още той.

Прогнозата на Лабораторията е през следващото десетилетие да има намаление на потреблението на домакинствата, като причина за тези очаквания са демографската криза и повишаването на енергийната ефективност. В същото време обаче цената на електричеството ще расте и един от факторите е либерализацията на пазара и европейските екологични изисквания за емисиите въглероден диоксид. Цената на АЕЦ „Козлодуй“ пък ще се повишава заради инвестициите, нужни за модернизацията на пети и шести блок.

Що се отнася до индустрията, заради демографската криза се прогнозира липса на работна ръка, включително и за сектори, които са енергоемки. Това ще намали производството, а следователно и потреблението. От друга страна, и енергийната ефективност за индустрията също ще се подобрява, посочи още Иванов.

Той и колегите му очакват още понижение на цената на природния газ, защото ще се повиши местният добив, ще бъдат диверсифицирани и доставките. Така природният газ ще бъде напълно конкурентен на електроенергията.

В следващите години се очаква да бъдат въведени умните енергийни мрежи, а под натиска на Европейската комисия отношенията в енергийния сектор да бъдат поставени на пазарни условия. Това за България означава затваряне на някои производства. Без привилегии ВЕИ секторът ще забави темпа си на навлизане, но пък тези мощности ще развият своя потенциал към домакинствата, смятат от Лабораторията.

Оценката на икономистите за брутното производство на електричеството през последното десетилетие е между 43,5 и 50,3 тераватчаса годишно. След 2011 г. има спад на производството. Потреблението на електричество също намалява, като за 2013 година е 37,9 тераватчаса. Износът за миналата година е бил към 9 тераватчаса, а като цяло за десетилетието износът не е надвишавал 10 - 10,5 тераватчаса годишно.

През първите девет месеца на тази година има ръст на производството, породен от рязкото намаление на цената за преноса, което доведе и до ръст на износа. В същото време потреблението се увеличава с 1,58% на годишна база. Заради увеличението на цената на тока през последните месеци обаче ръстът на потреблението за цялата 2014 г. се очаква да бъде нулев.

Още икономически новини от Investor.bg