Дилемата на затворниците в Париж

Гернот Клепер се опитва да използва една почти теория на конспирациите, за да опише стартовата позиция на Конференцията по изменението на климата в Париж.

Икономистът описва глобалната борба срещу изменението на климата като „класическата дилема на затворника".

Става дума за сценарий, в който членовете на престъпна банда седят в строг тъмничен затвор. На всеки член е обещавано смекчаване на наказанието, ако стане свидетел срещу съучастниците си. Но ако всички направят това, което индивидуално им се струва доста изгодна сделка, всичко ще получат максималното наказание.

Пренесено към конференцията по изменение на климата, това според Клепер значи, че „всяка държава има стимул да се възползва от намаленията на емисиите на другите държави, но да запази собствените си мерки за намаление възможно най-ниски". Резултатът: по света не се прави достатъчно за борбата с изменението на климата. Най-голямото наказание са опустошителните екологични явления, които застрашават съществуването на десетки милиони хора.

В понеделник започнаха близо двуседмичните преговори за нов договор за климата в Париж. Откриха я 150 лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел, президентът на САЩ Барак Обама и руският му колега Владимир Путин, като те представят своите виждания и цели в рамките на т.на. Leader Event. Перспективите на края на срещата да има споразумение са толкова добри, колкото никога досега. Поне на хартия. Защото е от решаващо значение тези държави да намерят начин да преодолеят така описаната дилема на затворника, пише в свой анализ германската икономическа телевизия N-TV.

Положението е по-добрo, отколкото преди предишните конференции, тъй като повече от 180 от 195-те страни от Организацията на обединените нации още преди срещата на върха си поставиха свои национални цели за климата. Те съставляват 95% от емитентите на „климатичния убиец“ CO2. Единственият проблем - тези цели - те се наричат Планирани национално определени приноси (Intended Nationally Determined Contributions (INDC), са доброволни. Главната цел е да се ограничи глобалното затопляне до не повече от 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, тъй като експерти по климата очакват при по-високо увеличение в природата да се случат такива процеси, които вече няма да могат да бъдат контролирани от хората.

Всички членки формулираха цели, на които си вярват, и се надяват, че другите страни вече са изпълнили своите. Но собствените интереси са предимно икономически интереси. За да се приложи този енергиен обрат, са нужни не само стотици милиарди долари, които следва да бъдат инвестирани в нови технологии, но също така и нефт и газ на стойност десетки милиарди долари трябва да остават в земните недра. Особено нововъзникващите и развиващите се страни се опасяват, че така ще пострада техният растеж, и не успяват да проумеят, че много по-лошо за икономиката им ще бъде, ако температурата се повиши с повече от два градуса, а светът се превърне в човеконенавистна планета.

Федералното правителство на Германия, което се счита за пионер по отношение на защитата на климата, разчита на поредица от мерки за преодоляване на дилемата на затворника. В допълнение към INDC в окончателния документ на конференцията като цели са заложени декарбонизация до края на века, отказ от петрол, газ и въглища. INDC трябва да се проверяват и регулират на всеки пет години. Благодарение на този „амбициозен механизъм“ целите следва да се напасват все повече към действително необходимите цели.

Климатичните цели трябва най-накрая да станат прозрачни. Досега в националните проекти са залегнали различни критерии за измерване и условия, което усложнява прякото сравнение и базираните на него изчисления. Дали федералното правителство ще постигне тези цели е несигурно. Доста трудно за Берлин ще бъде да убеди в плана си Съединените щати. Президентът демократ Барак Обама наистина осъществи напредък по темата за изменението на климата, но той се надява на сделка, която да може да прокара в Конгреса. Той се доминира от републиканците, много от които не вземат на сериозно темата за опазването на климата. Държавите от Персийския залив се опасяват, че вече няма да могат да правят пари от нефта си. А за налагане на финансови санкции за тези страни, които не изпълняват своите INDC, предвид чувствителните теми в редица страни дори не се говори публично.

Колко натиск може в крайна сметка да окаже Германия, е несигурно. Федералната република изпитва все по-големи проблеми да въплъщава правдоподобно своята пионерска роля. Скандалът с вредните емисии на най-големия германски производител на автомобили VW е по всички заглавия на икономическата преса. Преди всичко обаче Германия е заплашена да се провали със своите собствени цели за климата.

До 2020 г. емисиите на вредни газове в Германия следва да бъдат намалени с 40 процента. През последните години обаче те се покачваха и по изчисленията на Федералната агенция по околна среда през 2014 г. възлизаха на 27 на сто спрямо референтната 1990 година. В правителствените кръгове е ясно, че това в най-добрия случай ще е достатъчно за достигане на целевите равнища за 2020 г.

Екологичните организации критикуват преди всичко факта, че федералното правителство все още не е подало ясен план за поетапното спиране на въглищната енергия. Федералният министър на околната среда Барбара Хендрикс посочи малко преди срещата на върха в Париж обаче, че непосредствено след нея ще се захване с темата. Тя говори за излизане от въглищната енергия през следващите 20 до 25 години. Но засега останалата част от федералното правителство не коментира темата. В собствената си партия, ГСДП, Хендрикс е обвинявана, че е сама в тази цел. Израз на дилемата на затворника в сферата на политиката за климата би било, ако канцлерът Меркел използва срещата на високо равнище, за да конкретизира плановете на своя министър. 

Още икономически новини четете в Investor.bg!