Валутният борд като усмирителна риза

Радослав Райков е консултант на Центъра за икономическо развитие. Завършил е икономика в Харвардския университет, след това работи във Федералния резерв на САЩ като старши анализатор в отдел „Отворена макроикономика и трудови пазари”.

През 2005-2006 г. специализира приложна математика в Масачузетския технологичен институт. Автор и съавтор на академични брифинги и конюнктурни обзори от Бежовата книга на Федералния резерв.

В България е публикувал анализи за икономически издания и в годишните доклади на Центъра за икономическо развитие.

- Напоследък все повече се лансира тезата, че валутният борд е причината България за момента да не усеща в много силна степен финансовата криза (за разлика от други източноевропейски държави). Подкрепяте ли това твърдение?

Не. Валутният борд несъмнено е източник на стабилност, в смисъл, че той предотвратява безконтролното печатане на пари и ни гарантира срещу криза от типа на тази през 1997 г., но в сегашния случай, първо, кризата идва отвън, и второ, причините й са съвсем други. Това не означава, че валутният борд трябва да се премахне, а просто, че трябва да се разграничават причините за различните видове кризи.

Валутният борд е нещо като усмирителна риза за самозабравили се централни банки. Той върши добра работа за обуздаване на висока инфлация и борба с безконтролното емитиране на пари в полза на фиска (т.нар. сеньораж), каквито имахме през 1997 г.

Произходът на сегашната криза обаче е съвсем друг и за борба с нея има нужда от гъвкава парична политика, осигуряваща висока ликвидност, както виждаме, че правят Фед и ЕЦБ. При това положение бордът не ни помага с нищо, но и не можем да си позволим да го премахнем, защото самото махане на борда може да пресуши доверието на инвеститорите у нас.

Вижте още