Стратегия "България до 2040 г." на МРРБ: Ако я слушаме, ще сме готови за Марс

Новата Национална концепция за регионално и пространствено развитие на България до 2040 година вече е факт за обществено обсъждане. Документът, разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), си поставя амбициозната задача да излекува дълбоките териториални дисбаланси в страната. Стратегията признава проблемите, но се проваля в предлагането на работещи механизми за тяхното решаване, коментира икономистът Димитър Събев в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Според данните 43% от икономиката на страната е концентрирана в София. Концепцията признава тази тревожна тенденция, но според Събев тя остава в сферата на пожеланията.

„Това е определен напредък – държавата признава в най-висок стратегически документ, че има проблем. Но как ще стане [промяната] е оставено на управленската хитрост на бъдещите управляващи“, коментира Събев.

Той сравни оптимистичния тон на документа с народна поговорка:

 „Има една шега, че ако го слушаше кучето, от небето щяха да валят суджуци. Почувствах точно такова валене на суджуци от небето, четейки този документ.“

Една от най-големите критики към стратегията е липсата на ясна йерархия на проектите. В стремежа си да обхване всичко – от магистрали до екология – документът губи фокус. Според Събев това се дължи на нежеланието на администрацията да влезе в конфликт с големи икономически интереси.

„В желанието си да не накърнят ничий интерес и да отворят пространство за всичко, този документ става неизползваем. Ако го слушаме, към 2040 г. ще сме готови за експедиция до Марс.“

Завършването на АМ „Хемус“ е посочено като „гарантирано“ в концепцията, въпреки десетилетията на отлагане. Събев подчертава, че липсата на тази артерия е превърнала Северна България в „демографска дупка“.

„Северна България беше по-развита от Южна до края на социализма, сега е обърнато. Трябва да си поставим по-малки и изпълними цели, за да не се превърне това в поредния документ на хартия без връзка с реалния живот.“

От концепцията липсват два големи обекта, за които настояват кметове от Северна България: АЕЦ „Белене“ и хидротехническият комплекс на река Дунав. Димитър Събев  защити тяхното изключване, наричайки ги „мегаломански проекти от типа пирамиди“.

Според Събев проектът за АЕЦ "Белене" е икономически и географски (тъй като се намира в сеизмична зона) необоснован. 

„България вече взе своето решение – бъдещето е в Козлодуй. Белене е проект, който трябва да бъде забравен.“

ВЕЦ на Дунав би представлявал огромен екологичен и финансов риск, който би „изсмукал оскъдния ресурс“ на държавата, вместо да помогне за регионалното развитие, смята Събев.

Стратегията е критикувана за това, че е изготвена от „урбанисти и архитекти“, но не и от икономисти, което води до пренебрегване на нови социални тенденции.

Между 2020 и 2024 г. 40 000 българи са се завърнали от чужбина, а 120 000 души са се преместили от градовете към селата. Концепцията обаче продължава да твърди, че „всичко ще се случва в градовете“, каза Събев

Документът предлага дистанционно обучение за малките населени места – ход, който Събев определя като фатален.

„Ние знаем, че едно селище, от което махнеш училището, то запада.“

Макар отделянето на София в самостоятелен статистически район да се счита за правилен ход, който ще позволи на останалата част от Югозападна България да получава по-лесно европейско финансиране, Събев предупреди, че без реално обществено обсъждане и приоритизиране, Националната концепция рискува да остане просто „поредният документ от 350 страници“, който не решава болните въпроси на България.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria