Историята говори: Защо не трябва да се помага на Гърция

По време на криза историята често може да бъде показател за това, което може да се случи в настоящето.

Всичко това прави неизбежно търсенето на аналози в историята по време на всяка по-сложна ситуация. Именно такава в момента е случващото се в Гърция.

Парадоксално, подобен аналог със ситуацията, с която се борят южните ни съседи, може да се намери в Латинска Америка. Така континентът, който се намира от другата страна на Земята, може да ни служи като индикатор за това, което можем да очакваме.

Предишния път, когато Европа се обърна за аналог към Америка, беше кризата около доверието към Латвия. Тогава, по подобие на Мексиканската криза отпреди близо 15 години, балтийската държава заплаши целия регион на Централна и Източна Европа от срив на доверие и отлив на инвестиции.

Този път аналогът е друг и свързва краха на валутния борд в Аржентина с вероятността Гърция да изпадне от еврозоната и да се откаже от еврото. Приликите между двете държави могат да се търсят в много различни посоки, част от които са посочени в анализ, публикуван от Market Watch.

Първата и основна прилика, която предизвиква аналогията между двете иначе доста отдалечени страни, е свързана със спасителните пакети, които се планират. В случая с Аржентина заемите бяха отпуснати от МВФ, Световната банка, САЩ и бяха насочени към преструктуриране и удължаване на тогавашните задължения на страната и финансиране на нови дефицити.

В замяна на това страната обеща различни строги мерки – съкращаване на разходите, увеличаване на данъците и т.н.

Твърд валутен режим, при който властите нямат контрол върху монетарната политика.

Преди кризата в Аржентина имаше валутен борд, който по своята същност е режим на фиксиран валутен курс. При него курсът на песото и долара е бил 1:1, като това ниво е било договорено десет години по-рано. Този режим е бил с доста ограничена гъвкавост и не е давал възможност на властите в страната да контролират монетарната политика.

Подобна е и ситуацията в Гърция – преди около десет години страната въведе еврото, влизайки в еврозоната и изоставяйки контрола върху монетарната си политика.

Прочетете целия анализ