Бианка Панова: Нешкe, не се ли умори да бълваш зло?

Бианка Панова е личност, която няма нужда да бъде представяна многословно. Успехите й в художествената гимнастика са толкова големи и безспорни, че единствено можем да се поклоним пред спортната й кариера и прославянето на страната ни.

В последните години Бианка се занимава с различни дейности и не спира да пътува по света, но никога не пропуска да се прибере и у дома, в България. Последното амплоа, в което шампионката влиза много успешно, е това на писател. Издателство „Сиела“ публикува биографичната й книга „В името на голямата цел“, която е и основна причина да даде това интервю.

Как се появи идеята за книгата и дълго време ли я писахте?

О, в никакъв случай не за да печеля пари или защото съм имала нужда от пари, както ми бе вменено от другарката Нешка и нейната покорна питомка – Адриана Дунавска! Ако го бях закъсала финансово – нямаше да живея в чужбина, синът ми нямаше да е в частен американски колеж, другият нямаше да завършва медицина, а аз може би щях да работя за 1000 евро някъде - във Франция например като специалистка по гимнастика.

Имахте ли притеснения, докато пишехте книгата – как ще я приемат например хората, описани в нея?

Това бе единственият начин да бъда честна към себе си, към времето и към стотиците хора, обичащи художествената гимнастика. Описала съм ги без страх и без определения. Оставям на читателите да направят своите изводи. А както усещам, вече и зрителите могат да добият отлична представа за някои от персонажите, описани в книгата ми. Тъй като те се чувстват наистина като у дома си при „верния Кево“ или придворния слуга, появяват се само в неговото предаване, изглежда, че само там намират трибуна за злочестината и гнева си.

А какви бяха отзивите за книгата ви от личностите, включени в нея?

Получих десетки писма от познати и непознати по електронен път, обадиха ми се десетки колежки, които са в България и ме поздравяваха за смелостта и куража да отстоявам позицията си. И досега се питам какво пък толкова храбро има? Просто съм описала това, през което съм минала. И то в много обран вариант! Както ми каза една колежка –„Някои хора трябва да са ти много благодарни, че спестяваш грозната истина! Но чак сега, след като мина представянето на книгата, си давам сметка, че начинът, по който сме тренирали и последствията от него е бил цензуриран дълги години и никой не е разбирал всъщност каква цена плащат спортистите от онова време. Разбира се, имаше и такива, които много се разгневиха. Не можаха да преглътнат егото си, градено на гърба на детските страдания и не приеха грешките си от миналото. Надявам се поне да разберат, че децата вече пораснаха и могат да разсъждават. Дори и да пишат! А и публиката вече не е толкова заблудена. Когато слушах така наречената „полемика“ на Нешка при Кеворк, си дадох сметка за болезнената агония, през която минава тази вече губеща почва под краката си жена, трепереща от гняв. Такова оплитане на имена, години, писма, деятели, комплекси... Преди години щях да се смачкам, да се уплаша, да се свия в черупката си от тези страшни и грозни инсинуации, нямащи нищо общо с истината. Днес ми е мъчно за хилядите заблудени хора, повярвали на един книжен тигър. Доверили се на някого, излъгал ги за неговата реална същност.

Другарката стигна доста далеч в опита си за самооправдаване – намеси и авторитета на мъжа ми, баща ми, успехите ми като треньор в чужбина, цитира имена на мои гимнастички, които са многократни шампионки на Белгия. Употреби името на Бернар Де Вос – белгийски индустриалец, който бе мой спонсор за Барселона ’92 и когато Нешка поиска от него да спонсорира целия национален отбор, той, разбира се, отказа, защото работеше с мен и не бе подготвен за това предложение, другарката се възмути и нашите отношения рязко се влошиха! Много моля Нешка да не говори за пари. Тя! Която е правила пари от всичко и всички, правила е пари от детството ни, от страданието ни, от кървавата ни пот в залата. Искам да я попитам: Не се ли умори вече да бълва зло?

Какво ви липсва най-много от спорта?

О, аз успях да го заменя с други хобита! Винаги намирам с какво да се занимавам. Никога не ми е скучно. Уча езици, пътувам, домакинствам, срещам се с приятели, чета... пиша...

Цялото интервю прочетете в Az-jenata.bg