100 г. от рождението на Петър Ступел - автора на "Зайченцето бяло"

Днес се навършват 100 години от рождението на Петър Ступел (1923-1997), автор на песни като „Зайченцето бяло“, „Аз съм Сънчо“ и на още над 100 песни за най-малките.

През 1983 г. композиторът коментира, че за децата не е преставал никога да пише, не би и престанал, защото те са неговата първа и най-голяма обич.

МУЗИКАТА КАТО СЕМЕЙНА ТРАДИЦИЯ

Петър Ступел е роден на 27 април 1923 г. в София. Израства в музикално семейство.  Около него непрекъснато се свирело и пеело. Дядо му е флейтист, баща му - цигулар. На седемгодишна възраст той започва да учи пиано при клавирната педагожка Мара Балсамова.  

Първият си концерт изнася на 13-годишна възраст. Първият му учител по хармония е Асен Карастоянов, а човекът, на когото показва първите си ученически заложби, е композиторът Панчо Владигеров. В интервю през 1965 г. Петър Ступел казва, че музиката е станала негова съдба „по семейна традиция“.

ТРИ ГОДИНИ УЧИ ПРИ ЛЕО ВАЙНЕР И ПАЛ КАДОША

Петър Ступел завършва Държавната музикална академия през 1947 г. в класа по пиано на акад. Андрей Стоянов. В края на 1944 г. писателката Леда Милева, която ръководи детските предавания в радиото, го кани заедно с Александър Райчев да й помагат. Двамата започват да пишат детски песни и музика за радиопиеси. До 1949 г. Петър Ступел е сътрудник в детската редакция на радио „София“.

Успехите му в създаването на детско-юношеска музика от този период са причина да замине от 1949 г. до 1951 г. на специализация по композиция и камерна музика при композиторите Лео Вайнер и Пал Кадоша в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща (Унгария).

След завръщането си в България една година е асистент по хармония на проф. Парашкев Хаджиев в Държавната музикалната академия. От 1953 г.  Петър Ступел работи като композитор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. През 1965-1966 г. е главен музикален редактор в „Балкантон“, а от 1966 г. до 1972 г. е главен редактор на Музикалната редакция в Българската национална телевизия. През 1973-1974 г. Петър Ступел работи като главен музикален специалист в Комитета по туризма.

СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ

От 1980 до смъртта си през 1997 г. Петър Ступел е директор на международния фестивал „Софийски музикални седмици". Под негово ръководство, отдаден изцяло на работата си, фестивалът придобива европейски формат.  „Аз и преди съм имал възможността да бъда на големи музикални събития. Но сега е друго. Не запазваш впечатленията само за себе си, а влагаш усилия да направиш така, че хубавото да го покажеш и на другите", споделя композиторът.  

През 1982 г. фестивалът е приет за член на Международната асоциация на музикалните фестивали, в която Петър Ступел е член на управителния съвет, в продължение на десет години – до 1992 г.  

„ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО" Е ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ МУ ТВОРБИ

Най-плодотворно е творчеството на Петър Ступел в областта на музиката за деца. Той има над 100 детски песни по текстове на Леда Милева, Валери Петров, Веселин Ханчев, Радой Ралин, Кръстю Станишев, Стефан Цанев и други. Сред тях са едни от най-популярните детски песнички – „Зайченцето бяло" и песничката „Аз съм Сънчо" за рубриката „Лека нощ, деца“ по Българската национална телевизия.

„Зайченцето бяло", по текст на поетесата Леда Милева е една от първите творби на Петър Ступел.  Емблематичната детска песничка за пръв път прозвучава в ефира на Българското национално радио през 1945 г., където по това време Леда Милева ръководи отдела "Детски предавания".
„Ако влезем в един тролей и запеем "Зайченцето бяло", едва ли ще се намери човек, който да не знае поне първите два куплета от тази прекрасна детска песничка. Независимо на каква възраст е",  казва през 2021 г. Румен Бояджиев-син, автор на мюзикъла „Зайченцето бяло" в Музикалния театър. През 1960 г. Петър Ступел пише музиката на песничката „Аз съм Сънчо" по текст на Димитър Спасов за рубриката „Лека нощ, деца" по БНТ, която се излъчва и до днес. Петър Ступел е автор на музиката и на популярните детски песнички „Зимно хоро", „Новогодишна песен", „Пролет", „Есен", „Песен за мама" и други.

МОЦАРТОВСКА ШИРОТА В МУЗИЦИРАНЕТО ЗА ДЕЦА

Петър Ступел е автор и на няколко оратории за детски хор и оркестър – „Държава Пионерия" (1974), „Древна и млада родина" (1978), „Поема за Япония", написана специално по стихове на японския поет Миядзава за юбилея на детския хор от гр. Мориока през 1982 г., детският балет „Златното момиче" (1959), детските мюзикъли „Въртележката" (1975), „Приключенията на Лукчо" (1981).

През 1983 г. поетът Стефан Цанев, с когото Петър Ступел работи заедно песни и музика за театър, казва: „Ступел притежава моцартовска широта в музицирането за деца. За детската ни песен той е нещо като Иван Вазов и сигурно всички деца, които научават първото свое стихотворение „Аз съм българче“ и запяват първата си песничка „Зайченцето бяло“, мислят че те са написани от един и същ автор“. Петър Ступел е автор на музиката към театралните постановки „Хитрините на Скапен", "Скъперникът", "Двамата веронци", "Баня", "Дървеница", "Ах, тези привидения", "Когато розите танцуват“.

Петър Ступел пише забавна музика от 40-те години на 20 век, когато създава редица песни по стихове на Радой Ралин – „Влюбени поколения" и „Съкварталци", на Петър Караангов -   „Закъснели срещи", на Веселин Ханчев -  „Замълчи, замълчи", на Пламен Цонев – „Малката креолка", на Александър Михайлов -  „Снегът на спомена".

АВТОР Е НА МУЗИКАТА НА ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВИ МЮЗИКЪЛИ

Петър Ступел е автор и на филмова музика. Заедно с Атанас Бояджиев, композира музиката за телевизионните  сериали на Българската телевизия „На всеки километър" (1969), „Изгори, за да светиш" (1976) и „Капитан Петко войвода“ (1981), които дължат част от популярността си и на написаната от него музика.

Петър Ступел е автор и на музиката на детските филми „Петимата от Моби Дик" (1969), „Таралежите се раждат без бодли" (1971), „С деца на море" (1972), „Задача с много неизвестни", „Изпити по никое време" (1974), „Федерация на династронавтите" (1978).  „Той има невероятен усет – винаги ще измисли някоя тема, някоя песен, която става „емблема“ на филма и хората го разпознават по нея“, казва за Петър Ступел режисьорът Неделчо Чернев.

Петър Ступел е автор на музиката на първите български филмови мюзикъли – „Старинната монета" (1965) и „Баща ми бояджията" (1974), на филмите „Две победи" (1956), „Точка първа", „Любимец 13" (1958), „Бъди щастлива, Ани" (1960), „Специалист по всичко" (1962), „Невероятна история" (1964), „Мъже в командировка" (1968), „Два диоптъра далекогледство" (1976).

ПРИЗНАНИЕ

За приноса му в изграждането на българската музикална култура Петър Ступел е удостоен с редица български и международни отличия.  През 1969 г. неговата песен „Закъснели срещи", изпълнена в дует от Мария Нейкова и Михаил Белчев, печели първа награда на фестивала „Златният Орфей" през 1969 г.

Многократно е удостояван с награди на Съюза на българските композитори - трета награда за хорова музика през 1973 г.,  първа награда за ораторията „България древна и млада" през 1980 г., първа награда за ораторията „Поема за Япония" през 1983 г. Носител е на Голямата награда на Съюза на българските композитори за 1984 г.

Удостоен е със званието „Заслужил артист“ през 1963 г . и званието „Народен артист" през май 1981 г. През юли 1983 г. е награден с орден „Народна република България". През 1982 г. Петър Ступел е удостоен със Възпоменателен плакат и благодарствено писмо от правителството на Унгария за участие в честването на 100-годишнината на композитора Бела Барток. Офицер на френския орден „Академични палми" за заслуги към френската култура и изкуство през 1988 г. Негова музика е  издадена   на грамофонни плочи, има записи в БНР и БНТ,  а забавните му песни са издадени в два албума през 1981 г. и 1983 г.

Петър Ступел умира на 30 ноември 1997 г., на 74-годишна възраст.
(БТА)