Последният янки в Дамаск: Сърцето ми му принадлежи!

Всяка сутрин, преди да тръгне нанякъде с колата си, Томас Уебър първо проверява дали някъде в нея не е поставена бомба. Въпреки това 71-годишния американец няма намерение да напуска Дамаск - града, който вече повече от четиридесет години нарича свой дом.

Той е може би последният американец от несирийски произход, останал да живее в столицата, след като през 2012 г. САЩ затвориха посолството си и призоваха гражданите си да напуснат страната. Чешкото посолство, което оттогава представлява американските интереси в Сирия, го е предупредило да бъде предпазлив, пише БТА. 

"По онова време отвличаха чужденци", казва Уебър, имайки предвид хаоса от преди четири години. "Мисля, че не приличам на сириец. Малко по-висок съм от повечето сирийци".

С неговите 192 сантиметра той всъщност е много по-висок от повечето, откроява се и с побелялата си коса и костюмите си, шити по поръчка и с кърпичка в малкото джобче. Но на близкия контролен пункт полицаите му махат с усмивка да минава, той обаче винаги спира.

"Сирийците са най-милите хора на света", казва той. "Няма начин да напусна тази страна. Освен ако не ме изнесат на ръце".

Разказва, че когато от чешкото посолство се свързали с него, за да го приканят да замине, му казали, че е последният американец, който не е от сирийски произход, останал в Дамаск. Служител на чешкото посолство в Дамаск, с когото се свърза Асошиейтед прес, заяви, че не би могъл да потвърди дали наистина е така.

Уебър е роден и израснал в Орчард парк, Ню Йорк, предградие на Бъфало. Баща му бил германец, железопътен работник, а майка му - полякиня, медицинска сестра. Учил за зъболекар, но не завършил, благодарение на техническа грешка не бил пратен да се бие във Виетнам и живеел в Калифорния, когато му предложили работа като преподавател по природни науки в Общинското училище на Дамаск - частно американско висше учебно заведение.

"Съгласих се и чак тогава отидох в библиотеката и разгърнах атласа", спомня си той.

Пристигнал в Дамаск през 1975 г., по-късно приел исляма и се оженил за сирийка. Оттогава живее в Сирия, с изключение на кратък период, когато работел като преподавател в Иран.

Днес има три големи деца, 11 внуци и правнук, които живеят в различни страни. Често им ходи на гости, но винаги се връща у дома - в Дамаск.

Откакто Уебър е тук, Сирия винаги е била враждебно настроена към Израел и към политиката на САЩ в района, но хиляди американци и други западняци, включително дипломати, учители, хора на бизнеса и духовници, наричат този град свой дом. А и страната бе сравнително безопасна дестинация за американските туристи, студенти и други, посещаващи я.

Това започнало да се променя през 2011 г., след като сирийците се вдигнаха на предимно мирни протести, настоявайки за политически промени. Президентът Башар Асад отвърна с жестоки репресии, избухна въстание и скоро в страната се развихри истинска гражданска война, в която вече са загинали 250 000 души.

В хаоса на първите месеци на конфликта чужденците избягали, страхувайки се от отвличания и от обстрел. Правителството здраво държало столицата, почти на всяко кръстовище имало контролни постове, но бунтовниците обстрелвали от предградията центъра на града с миномети.

"Един снаряд падна на около три метра от входната ни врата", казва спокойно Уебър. "Унищожи седем коли".

С жена му започнали да взимат "сериозни предпазни мерки", разказва той.

"Когато излизах, й казвах къде отивам и тя правеше същото. Когато шофирам, много внимавам какви са колите около мен. Започнахме да правим много повече неща заедно, което е добре за отношенията ни", добавя той весело.

Оттогава положението със сигурността в столицата се е подобрило, а миналата седмица договореното с помощта на САЩ и Русия примирие доведе по първото голямо спиране на бойните действия.

Тези дни Уебър изкачи каменните стълби към кафенето на ботаническата градина в Стария град, поздрави сервитьора и седна на маса на покрива, откъдето се открива панорамна гледка към старата крепост. В градината, намираща се в сърцето на оживения град, сгушена между река Барада и входа към прочутата джамия на Умаядите, чуруликат птички, цари спокойствие и ти се струва, че войната е някъде много далеч.

Неотдавна Уебър писа за Дамаск в сайта TripAdvisor, където е сътрудник от 6 ниво (с най-висока оценка от потребителите - Б.пр.).

"Мога да избирам между всяка страна, включително Америка, и избирам да остана тук", казва той. "Сърцето ми вече му принадлежи".

Много от приятелите му са си заминали, а компанията за озеленяване, която е основал, не върви добре. Но тъй като квалифицираните учители масово са напуснали града, е било лесно да си намери почасова работа като учител по английски в местна гимназия. Няколко пъти седмично Уебър споделя любовта си към Чарлс Дикенс с тийнейджъри от френския лицей "Шарл де Гол".

"След един хубав ден в училище имам чувството, че отново съм на 45", каза той.

Повечето жители на Дамаск не възлагат големи надежди на примирието и се опасяват, че обстрелите ще бъдат подновени скоро. Но Уебър, който е вечен оптимист, мисли, че примирието ще се спазва. От четири десетилетия той е тясно свързан с арабската култура и е възприел характерната за нея вяра в божественото провидение.

"И съпругата ми мисли така - каквото е речено, ще се случи. Може да изляза от училище и да се подхлъзна на бананова кора", каза той и скръства ръце. "Каквато е Божията воля".