Завръщането на Frontera: Тестваме новия хибрид на Opel

Ако си спомняте времето, когато Opel правеше солидни, надеждни 4х4 за Eвропа, това означава две неща. Първо, рождената ви година започва с единица. И второ, жертва сте на един от големите маркетингови трикове в автомобилната история. 

Защото Opel Frontera, за който несъмнено сте се сетили и който имаше култов статут в България през 90-те години, всъщност изобщо не беше Opel. Под това име в Европа се продаваше автомобил, чието истинско название беше Isuzu MU, или Isuzu Rodeo за някои пазари.
   
У нас тази кола бе изключително популярна и продължава да се ползва и до днес, както виждате. Но като цяло тя не спечели европейците, и бе окончателно спряна в началото на новия век. На повечето пазари дори името Frontera благополучно бе забравено. 

       
Сега това име възкръсва - но в съвсем различна форма, и за съвсем различна публика. Изписаното върху табелката е всъщност единствената връзка между тези два автомобила. Новият няма и помен от задвижване на четирите колела, поне засега. Пътният му просвет е 16 и половина сантиметра - по-висок от средното за този тип кросоувъри, но далеч от нужното за сериозен офроуд. Вместо кораво работно конче, новата Frontera иска да бъде практичен, симпатичен и комфортен семеен автомобил.    

За симпатиите всеки си има право на мнение, но ние харесахме много дизайна на Марк Адамс, който ясно отличава тази кола от многото й роднини в семейството на Stellantis, и запазва характерния стил на Opel от последното десетилетие. 

Frontera е построена върху новата Smart Car платформа на Stellantis, еднакво подходяща и за чисто електрическо, и за конвенционално задвижване. Електрическата Frontera има 113 конски сили мощност, 44 киловатчаса батерия и 305 км пробег в базовото ниво, но за нея ще говорим друг път. Освен това има и два 48-волтови хибрида, в които бензиновият двигател е комбиниран с електромотор и с малка литиево-йонна батерия.    

       
В сърцето на тази хибридна система е 6-степенната автоматична трансмисия с вграден в нея 20-киловатов електромотор, която доскоро се правеше от един джойнт-венчър на Stellantis и белгийската Punch. Stellantis обаче откупи дела на белгийците и вече е едноличен собственик на предприятието.  

По-слабата от двете хибридни версии дава 110 конски сили максимална мощност, което за такъв тип автомобил изглежда достатъчно.

По-мощната разполага със 145 коня в миговете, когато имате нужда от максимално ускорение, и когато електромоторът в хибридната система помага на бензиновия двигател. Иначе мощността само на бензиновия двигател е 136 коня, както при десетки други модели на Stellantis, където този двигател се използва. 

Много хора още изтръпват, като чуят показатели като "1.2 литра" и "3 цилиндъра". Но истината е, че като динамика тези малки турбомотори отдавна са надминали старите атмосферни 1.6 или дори 2.0 литра от миналото. Тук ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 9 секунди - не кой знае колко впечатляващо число. Но помощта на електромотора прави стартовете и междинните ускорения доста добри. С хибридната Frontera можете да изпреварвате без никакви притеснения. 

          
И двете хибридни версии се задвижват от един и същи двигател: 1.2-литровия трицилиндров PureTech на Peugeot-Citroen, който няколко години поред печелеше титлата Международен двигател на годината в своя сегмент. Но също така нашумя и с проблемите, които създаваше. 

Наградите са разбираеми, защото този агрегат комбинира иновативни инеженерни решения, отлична динамика и нисък разход и емисии. Едно от тези решения обаче се оказа нож с две остриета: така нареченият "мокър" ремък. Смазването на ангренажния ремък с масло трябваше да намали разхода и да увеличи издръжливостта му. Но тук физиката се сблъска с добрата стара химия: от контакта с маслото ремъците често се увреждаха и скъсваха преди предвидения срок. 
       
Тук обаче имаме третото поколение на този двигател, въведено миналата година, в което този ремък е премахнат и заменен с ангренажна верига. Което би трябвало да значи, че проблемите са останали в миналото. 

Frontera, както споменахме, има няколко много близки роднини в семейството на Stellantis. Същата платформа и същото задвижване ще откриете и в Citroen C3, C3 Aircross и новия Fiat Grande Panda. 

   
Идентичната платформа обаче съвсем не означава идентични автомобили. В Opel са настроили по свой начин и кормилната уредба, и окачването. Frontera се усеща по различен начин на пътя от аналогичния Citroen, който тествахме наскоро. Тя има доста по-директен и предсказуем волан, малко по-стегнато окачване, накланя се по-малко в завоите - всъщност доста по-малко, отколкото бихте очаквали за кола с такава височина - и като цяло предлага едно доста симпатично пътно поведение. В никакъв случай не е спортен автомобил, естествено, и няма такива претенции. Но е доста приятна за каране. 
     
Освен всичко останало, този двигател е и доста пестелив. Докато снимахме видеото извън София, отчетохме среден разход от 6.4 литра на 100 км в нашия не много икономичен режим на шофиране. В града успяхме да постигнем малко над 5 на сто. Именно в градски условия тази хибридна система е най-ефективна: според Opel в около 50% от времето в трафик можете да карате само на електричество. 
   
Заслугата за умерения разход е и на теглото. Дори и с хибридната система, тази кола тежи под 1.3 тона - със стотина килограма под бензиновия MINI Cooper. 

Най-забележителното качество на тази кола обаче е цената й. Frontera е по-голяма от Corsa, по-голяма от Crossland, когото наследява в гамата, и e с цели 24 см по-дълга от Mokka. Но цената й е доста по-ниска от тази на Mokka, и даже е по-ниска от тази на Corsa със съответното задвижване.

Базовата Frontera със 110 коня започва от 43 500 лева в ниво Edition - с 200 лева по-малко от Corsa, и с цели 9,000 по-малко от аналогичната Моkkа. За по-мощния хибрид, който тестваме, цената е 45 150 лева в базовото ниво - с над хилядарка по-евтино от братовчеда Citroen C3 Aircross. По-високото ниво GS започва от 49,000 лева. Това е цялата схема: само две нива на оборудване, за да се опрости максимално процедурата по тестване за емисии. 
   
Даже в по-евтиното ще получите круиз контрол, асистент за следване на лентата и дигитални прибори, а също климатик и паркинг сензори отзад. Няма да получите обаче дисплей за мултимедията - вместо това, по примера на Dacia, ще откриете вътре поставка за мобилния ви телефон и приложение, през което можете функциите на телефона от волана. 

В горното ниво GS вместо това имате над 10-инчов сензорен дисплей с добра резолюция, относително бързи реакции и безпроблемно безжично свързване на Android Auto и Apple CarPlay. Климатикът става автоматичен, аудиосистемата вече има 6 говорителя вместо два, добавят се и два USB C порта за задния ред. Появяват се и глезотии като разноцветно амбиентно осветление, подлакътник, индукционно зарядно за смартфон и даже лампичка в десния сенник, така че любимото същество да може да се оглежда и нощем. 
         
Stellantis беше една от първите компании, заболели от епидемията на сензорните дисплеи - тенденцията всичко да се управлява от тъчскрийна. За щастие е на път и първа да се излекува. Тук имате физически бутони за всичко най-необходимо: за климатика, за отоплението на седалките в нашия случай, както и два бутона вляво от волана, с които можете да изключите досадния звуков сигнал на асистента за следване на лентата и на предупреждението за ограничение на скоростта. 

Интериорът няма претенции да е луксозен, но изглежда свежо и включва някои интересни решения. Като например ластика около централната конзола, който може да придържа различни вещи, или пък гумираната вдлъбнатина върху жабката, много удобна да си оставите телефона. 
   
Opel продължава да работи в партньорство с Германското дружество на приятелите на гръбнака (или нещо подобно). Което означава, че всичките им седалки се тестват изключително педантично, преди да бъдат пуснати в производство. Тези във Frontera са доста удобни. В базовото ниво са тапицирани с текстил и малко изкуствена кожа. В по-високото ниво са изработени от рециклирана пластмаса - приятна на пипане и, според нас, издръжлива във времето. 

Frontera е дълга почти 4.40 метра, а е и доста височка, така че мястото вътре е в изобилие, даже и на втория ред. Багажникът побира 460 литра - с 80 повече от актуалния VW Golf. И обещава още една изненада в бъдеще. Съвсем скоро на пазара ще се появи и версията с трети ред седалки, която ще е един от най-евтините 7-местни автомобили в Европа. 
    
Третият ред ще е достъпен за ниво GS срещу доплащане от около 1500 лева. Но за сметка на това може да ви спаси от плащането на ДДС, така че сделката си струва. Между другото задницата на Frontera е толкова висока, че при паркиране не виждате автомобила оттзад. За щастие паркинг сензорът е стандартно оборудване, но в по-високото ниво имате и камера, окончателно улесняваща живота. Което всъщност е и основната цел на тази кола. 

Фанатичните фенове на старата Frontera може и да не се запленят от новата. Но всъщност тя възстановява онези качества, заради които обичахме марката Opel в миналото: фактът, че тя предлага не само смислени и практични, но и достъпни автомобили. 

Автор: Константин Томов

Вижте ВИДЕО от теста на Opel Frontera: