ABBA аут от „културния канон“ на Швеция

Пипи Дългото чорапче, Нобеловата награда, „Седмият печат“ на Ингмар Бергман, отпускът по бащинство, оригиналната централа на ИКЕА, Европейската конвенция за правата на човека и ранен прототип на парната машина - това са части от "културния канон" на Швеция. Но националният химн, кюфтета, кифлички с канела, пенсионираната футболна звезда Златан Ибрахимович, цялата шведска съвременна литература и най-противоречивото – ABBA, са аут.

Спонсорирано от държавата усилие за дефиниране на „културен канон“ за Швеция се превърна в гръмоотвод за спорове относно идентичността на нацията.

Преди две години дясното коалиционно правителство помоли Ларс Трагард, един от най-изтъкнатите историци на страната, да ръководи жури, помолено да определи наследството, което трябва да служи като пътеводни звезди за това какво значи да си швед.

Идеята не е нова. През последните 20 години Дания създаде културен канон, исторически канон, канон на демокрацията и три литературни канона. Холандия направи нещо подобно през 2005 г.

Шведският проект обаче е обхванат от културни войни от самото си създаване, не на последно място, защото инициативата дойде от радикално дясното крило на партията „Шведски демократи“. Затова, както Шведската академия, така и националният съюз на писателите бойкотираха комисията. Няколко съдии подадоха оставка. Леви политици и коментатори отхвърлиха концепцията като вид реакционен културен шовинизъм.

Органът, представляващ националните малцинства в Швеция, включително саамите и шведските финландци, обвини Трагард в нарушаване на закона, като до голяма степен е пренебрегнал техния принос.

През последните месеци обществеността е подала 9 558 предложения, включително за отглеждане на северни елени, шведска каша, рок групата The Cardigans и видеоигрите Candy Crush и Minecraft, и двете от които са разработени от шведи. Тази седмица обаче останалите съдии се натъкнаха на финалната линия и изготвиха списък със сто артикула, разделени в категориите „изкуства“ и „общество“.

Най-спорното им решение беше да настояват, че всичко в канона трябва да е на поне 50 години. Това изключва почти всичко, създадено от имигранти в Швеция, и почти всички живи писатели и артисти.

По-малко ясно е защо ABBA, които се сформираха през 1972 г. и спечелиха конкурса за песен на Евровизия с Waterloo през 1974 г., не преминаха селекцията. Един член на журито каза, че ABBA „са изпаднали извън обхвата, тъй като най-трайният им принос е направен след 1975 г.“.

Ян Ериксон, депутат от управляващата партия на умерените, обаче сякаш говореше от името на много шведи, когато написа в X:

„Какво, по дяволите, си мислят?“

Други бяха разстроени, че шведската храна е напълно пренебрегната. Лейф Манерстрьом, един от най-известните готвачи в страната, каза пред информационната агенция TT, че е „много разочарован“ от пропуска:

„Може би не разбират колко важна е нашата хранителна култура.“

Класическата шведска литература е добре представена в списъка, като „Жени се“ на Аугуст Стриндберг, популярна антология с разкази, и „Сагата за Гьоста Берлинг“ на Селма Лагерльоф са сред по-международно известните произведения. Естественикът Карл Линей е включен два пъти: първо заради книгата, в която основава съвременната система за зоологическа таксономия, и второ заради разказа си за пътуване през Лапландия.

Има и много повратни моменти от политическата история на Швеция, включително пионерският закон от 1766 г. за свободата на печата и споразумението от Салтсйобаден от 1938 г., което осигури основата за високоефективните индустриални отношения на страната.

Сградата на националния парламент, кметството на Стокхолм и Васалопет, което е най-голямото състезание по ски бягане в света, също бяха включени.

Точната цел на канона предстои да бъде определена. Премиерът Улф Кристерсон обаче заяви, че той ще бъде „най-важен за тези, които са дошли в Швеция, и за тези, които израстват в домове, където им липсват много шведски препратки – където човек може никога да не е чел Астрид Линдгрен [авторката на книгите за Пипи Дългото чорапче]“.