Защо финансирането на Украйна е огромна възможност за Европа?

Войните се водят на бойното поле, но те са и изпитания за финансовата сила. При продължителни конфликти способността и волята да се мобилизират ресурси и да се намерят нови начини за набиране на средства са от решаващо значение за определяне на победителя: понякога те са решаващият фактор. Тази истина е на път да стане прекалено реална за Европа. Украйна е изправена пред жестока криза с паричните средства. Ако нищо не се промени, в края на февруари тя ще остане без пари. Тази критична точка наближава бързо, след като президентът Доналд Тръмп намали финансовата подкрепа на Америка за Украйна, надеждите за примирие избледняват и руски дронове разрушават енергийната мрежа на Украйна в опит да сломят волята ѝ, пише The Economist.

Задължената и разединена Европа трябва да намери парите, за да поддържа Украйна в борбата. Но би било ужасна грешка да се разглежда този призив за пари като просто болезнено упражнение в годишното бюджетиране. Напротив, това е историческа възможност да се промени балансът на силите между Европа и Русия, като се разкрие финансовата слабост на Кремъл и се промени изчисленията на Владимир Путин за войната и мира. Това е и шанс да се ускорят усилията на Европа да установи военна и финансова независимост от Америка. Сметката за Украйна е по-висока, отколкото повечето европейци осъзнават, но тя е и изгодна сделка.

След почти четири години война, разходите за водене на война са огромни. До края на 2025 г. военните усилия на Украйна, определени като нейния отбранителен бюджет плюс чуждестранни дарения на оръжие и военни помощи, ще струват общо около 360 млрд. долара. Тази година военните усилия ще изискват 100-110 млрд. долара, най-високата сума досега, равна на около половината от БВП на Украйна.

Два от трите източника на финансиране за Украйна сега се изчерпват. През февруари, след като Тръмп встъпи в Белия дом, месечните американски финансови отпуснати средства за Украйна бяха прекратени. Междувременно Украйна вече е взела назаем толкова, колкото й е било отпуснато. Тя има официален фискален дефицит от около една пета от БВП; публичният дълг се е удвоил като дял от БВП в сравнение с периода преди войната, достигайки около 110%. Възможността й да взема заеми от засегнатите от войната домакинства и фирми в страната е ограничена.

Остава Европа. Перспективата разкрива разделения в Европейския съюз (ЕС). На 23 октомври лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за заем за Украйна, който да бъде обезпечен с 163 млрд. долара замразени руски активи, държани в основната клирингова къща на ЕС. Възраженията на Белгия, която е домакин на клиринговата къща, заплашват да провалят плана. Северните страни се опасяват, че съгласието за по-голямо набиране на средства от ЕС чрез емитиране на общи облигации може да подкопае фискалната дисциплина в целия валутен блок. Франция се опасява, че новите европейски средства ще бъдат изразходвани за скъпи американски оръжия, за да се угоди на Тръмп. Всички се притесняват, че един празен чек може да влоши корупцията в Украйна.

Тези опасения са основателни, но те са незначителни в сравнение с две ползи, които са в обсега на Европа. Първата е финансово ангажимент, който може да разкрие и усили дългосрочната слабост на Кремъл. Русия е загубила живота на 200 000-500 000 войници – двойно повече от Украйна. Тя също така понася тежка финансова тежест. Декларираните разходи за отбрана ще достигнат 160 млрд. долара през 2025 г., а държавните банки също се ангажираха с огромни извънбюджетни кредити, за да подкрепят военно-промишления комплекс. Вярно е, че санкциите през 2022 г. не успяха да сринат Русия, както някои се надяваха. Но първоначалният военен бум на Путин вече е отстъпил място на стагфлация, с почти нулев растеж, недостиг на работна ръка, скрити лоши дългове, инфлация от 8% и лихвени проценти от 16,5%. Още пет години в този дух вероятно ще предизвикат икономическа и банкова криза в Русия. Ако Европа успее да покаже на Русия, че ще подкрепи войната поне толкова дълго, Путин ще бъде притиснат в ъгъла.

Втората награда за Европа би била да стане по-малко зависима от Америка в военно отношение, което е необходимост, предвид нестабилния ангажимент на  Тръмп към НАТО. Всяко дългосрочно решение за финансиране на Украйна би помогнало на Европа да изгради финансовата и индустриалната мощ, от която се нуждае, за да се защити.

Четиригодишен ангажимент би струвал 390 млрд. долара, състоящ се почти изцяло от дарени оръжия и парични средства за финансиране на бюджетния дефицит на Украйна. Това е много, но все пак е отлична стойност. Разпределена между икономическите ресурси на всички членове на НАТО (без да се брои Америка), сметката за Украйна е поносима, като годишните разходи се увеличават от 0,2% от БВП миналата година до 0,4% от БВП. Алтернативата би била Украйна да загуби войната и да се превърне в огорчена, полупровалена държава, чиято армия и отбранителна промишленост биха могли да бъдат експлоатирани от Путин като част от нова, подновена руска заплаха.

Вестникът подкрепя конфискацията на руски активи, но те са с 230 млрд. долара по-малко от необходимото. Предвид мащаба на предизвикателството, пред което е изправена Европа като цяло, някаква форма на съвместно заемане би била оправдана. Далеч от подкопаване на международния статут на еврото, емитирането на облигации от ЕС като цяло би създало по-голям пул от общи дългове, задълбочавайки единния капиталов пазар на Европа и засилвайки ролята на еврото като резервна валута. Многогодишен хоризонт за закупуване на оръжие би помогнал на Европа да подреди развитието на своята отбранителна промишленост. В краткосрочен план Европа не бива да се колебае да закупи американското оръжие, от което Украйна се нуждае, включително системи за противовъздушна отбрана. По-късно разходите трябва да бъдат в полза на европейските отбранителни фирми, които разработват свои собствени системи, както и на украинските компании за най-модерни отбранителни технологии.

Предстоят сериозни проблеми. Да се предизвика отчаяние у Путин, което е благородна цел, може да се окаже сложно, ако Русия успее да получи финансиране от Китай. Вземането на решения между ЕС и НАТО, в която влизат Великобритания, Норвегия и Канада, трябва да бъде по-гъвкаво. Мерките за защита срещу корупцията са важни, но не трябва да подкопават увереността на Украйна – и на Кремъл – че по един или друг начин парите ще дойдат.

Европа трябва да се ободри и да признае собствената си сила. Военният й бюджет вече е четири пъти по-голям от този на Русия, а икономиката й е десет пъти по-голяма. Вместо да се плаши от финансова надпревара с Кремъл, Европа трябва да я приеме и да спечели войната.