Фрийдайвърът, който си задържа дъха 30 мин. и счупи рекорда: Най-ужасното преживяване

Предупреждение към всички, които си мислят да задържат дъха си по-дълго от хърватския фрийдайвър Витомир Маричич: по-добре не го правете.

„Честно казано, това беше едно от най-ужасните преживявания в живота ми. Като свърших, си казах: "Повече никога. Това беше прекалено трудно“, признава Маричич пред People.

Мултиспортният атлет наскоро постави световен рекорд за „най-дълго задържане на дъха под вода с използване на кислород“ — цели 29 минути и 3 секунди. Звучи впечатляващо, но цената била висока: вътрешно кървене и зверско главоболие, което продължило два дни.

През юни 40-годишният Маричич направи немислимото в басейн, изграден в балната зала на хотел Bristol в Опатия, пред публика от над сто души и екип от петнайсет медицински специалисти. Той подобри предишния рекорд, поставен през 2021 г. от неговия сънародник Будимир Шобат, който бе издържал 24 минути и 37 секунди — почти с пет минути по-малко.

Маричич има зад гърба си куп екстремни занимания — катерене, планинарство, скайдайвинг и дори рекорд за „най-дълга разходка под вода на един дъх“ (107 метра). Но въпреки това признава, че статичното задържане на дъха е най-мъчителната дисциплина.

„Когато скачаш с парашут или се спускаш под водата на определена дълбочина, си в движение, в процес. Тук не се случва нищо. Просто лежиш като труп и страдаш вътре в себе си. Никой не вижда какво преживяваш. Никой не може да ти помогне. Ужас е“, разказва той.

За да се подготви, той участва през февруари в състезание без предварително вдишване на чист кислород, където поставя национален рекорд от 10 минути и 8 секунди.

„Ако мога да издържа над 9 минути без кислород, значи мога и над 25 с кислород“, казва той уверено.

Използването на чист кислород преди спускането зарежда кръвта с кислород и потиска инстинкта за дишане. Истинската причина тялото да поиска въздух не е липсата на кислород, а натрупването на въглероден диоксид, обяснява той. Именно това натрупване предизвиква спазмите и контракциите, които правят преживяването толкова болезнено.

„Гърдите ти се опитват да се разширят, защото тялото иска да вдишаш, но ти му се съпротивляваш. Имаш усещането, че всичко в теб се къса“, казва Маричич.

Първите седем минути минали сравнително спокойно, но след това започнало истинското изпитание.

„Почувствах остри бодежи, когато въглеродният диоксид започна да се натрупва, и оттам – постоянни контракции в гърдите и диафрагмата“, допълва още той.

След около 13 минути започнал да се съмнява, че ще издържи: „Беше ад. Казвах си: ‘Ако не успееш, няма проблем. Просто дай най-доброто от себе си.’“

За да издържи, разделял времето на кратки интервали — десет секунди, три контракции. После си казвал: „Добре, сега още 20 секунди. Още десет контракции.“ Очите му били скрити зад напълно запотени очила, така че не можел да вижда часовника си. Единствената му връзка със света бил гласът на треньора, който под водата му казвал изминалото време.

Когато чул, че е минал 20-ата минута, почувствал „умствено облекчение“. Вече бил на крачка от рекорда. Болката обаче ставала непоносима.

„Физически ставаше все по-трудно. Но с това растеше и решимостта ми да остана спокоен и да продължа“, разказва той.

Щом треньорът му съобщил, че е подобрил стария рекорд, Маричич решил да стигне докъдето може: „Казах си – всичко оттук нататък е бонус. Да видим дали ще стигна 30 минути.“

Когато най-накрая излязъл от водата, чувството било смес от еуфория и изтощение.

„Имах ужасна мъгла в главата и болка, която не минаваше два дни“, разказва той, преди да признае с усмивка: „Но може би и защото се напих зверски същата вечер.“

Въпреки че се зарекъл никога повече да не го прави, днес Витомир Маричич вече обмисля следващото си предизвикателство — да мине границата от 30 минути.

Но остава реалист: „Не се смятам за някакъв супер талант. Просто съм достатъчно добър, за да съм сред най-добрите в този момент. В бъдеще ще има хора, които ще са толкова невероятни, че всички ще стоим и ще гледаме в захлас.“