Ръждясал Aston Martin като на Джеймс Бонд блести отново и струва близо 1 млн. паунда

През 1973 г. Джон Уилямс от Молд, Флинтшир, който сега е на 71 години, купува Aston Martin DB5 в стил Джеймс Бонд за 985 паунда - еквивалентът на около 15 000 паунда днес. За последно той е карал колата, прочула се с филмите "Голдфингър" и "Тъндърболт", на 20-годишна възраст, преди да я остави да ръждясва на алеята си.

Тя била в толкова окаяно състояние, че децата я използвали за катерушка. Сега обаче возилото струва близо 1 млн. паунда.

Уилямс спестил 400 000 паунда за тригодишна реставрация в завода на Aston Martin в Бъкингамшир, където експертите е трябвало да премахнат мише гнездо, преди да извършат 2500-часов ремонт.

Джон Уилямс се влюбва в Aston Martin, когато на осем години получава играчка кола, а на 19 години е спестил достатъчно пари, за да си купи такава, рекламирана в автомобилно списание. Но след като получава работа в Близкия изток в края на 70-те години на миналия век, DB5 влиза в склад и след това стои на алеята, изложена на атмосферните условия - и на местните деца.

"Децата на съседите подскачаха по предния капак, а ние им се карахме", спомня си съпругата му Сюзън. "И тогава един от тях скачаше на покрива и крещеше: "Работи ли?", защото беше гледал филма за Бонд и си мислеше, че ще се появи."

"Спасени и пожертвани"

Между 1963 и 1965 г. са произведени само 1022 DB5, които получават огромен тласък, когато Джеймс Бонд, в чиито обувки влиза Шон Конъри, кара един от тях с катапултираща се седалка и въртящи се регистрационни номера.

DB5 Vantage в сребристо-брезово сиво, собственост на Уилямс, е един от само 39-те такива модела в света.

Дори в негодно за шофиране състояние, ръждясващ пред дома им, Aston Martin все пак оцениха колата на 500 000 паунда, което означаваше, че двойката е обмисляла да осребри парите.

Не им липсваха и оферти.

Финансовият натиск накара Джон и Сюзън Уилямс почти да продадат колата.

"Парите са важни, както и реалността, и докато седеше на кухненската маса, той каза: "Какво мислите?". А аз отговорих: "Е, никога няма да получим друга такава кола". Така че той каза: "Не, ще я запазим", разказва Сюзън пред BBC.

Решението беше взето и те описаха как са "спестили и се пожертвали", за да платят за тригодишната реставрация.

След като премахнаха мишото гнездо, техниците прекараха 2500 часа в подмяна на части и възстановяване на характеристики, включително оригиналната боя. Семейство Уилямс посещаваха редовно работилницата в Нюпорт Пагнел, за да следят напредъка. А сега, след като работата е завършена, производителят на автомобили оценява стойността на автомобила на 1 милион паунда.

"Толкова е изумително да си в присъствието на такава кола" 

"Би било почти по-лесно да се построи чисто нова кола, но действителният ремонт и поставяне на нови части в много силно корозирала кола като тази изискваше ужасно много умения и търпение", обяснява историкът на Aston Martin Стив Уодингъм. Той обаче заявява, че усилието си заслужава, добавяйки: "Толкова е впечатляващо да си в присъствието на тази кола - миризмата, усещането, шумът, който издава. Те са много специални и не можеш да избиеш от ума си тези различни известни филмови сцени."

Реставрацията отнема "ужасно много умения и търпение".

След като кара колата за първи път от повече от 45 години, Джон казма:

"Сега сигурно е в по-добро състояние, отколкото е била, когато е излязла от фабриката първоначално. Беше умопомрачително. Иска ми се да можеха да ми направят номер, за да изглеждам отново на 27. Определено се чувствам на 27 днес."

Сюзън пък се беше возила само веднъж в колата - когато я теглеха, за да я оставят на склад. Сега тя се наслади на първото си истинско пътуване с Джон зад волана, добавяйки:

"Звукът от нея беше прекрасен. Когато карахме малко по-бързо, си помислих: "Да, карай малко по-бързо. Да видим какво може да направи."

Въпреки че Джон е изпълнил амбицията си през целия си живот, той казма, че не очаква да шофира колата много често, казвайки:

"Много е ограничено пространството за това до къде можете да я карате и да я оставите. Времето също влияе.  Не искам да минавам през големи локви вода, нещо, което някога пренебрегвах. Няма да го правя отново."