Три номинации Икар и една история за семейството – зад кулисите на „Последна стъпка“

„Последна стъпка“ е едно от онези представления, които атакуват чувствата на зрителя директно, без да се свенят да разкъсат затворените семейни пространства, в които трупаме неизречени истини. Йордан Славейков (режисьор и драматург) претворява многопластовия едноименен роман в пиеса  за семейно примирие и болезнена близост, която идва едва когато всичко изглежда изгубено.

Това е драма, в която всеки носи свои „тежести“ — спомени, страхове, неизказани обяснения, които оформят пространството между героите. На сцената те се събират „между живота и смъртта“ — метафора, която в пиесата звучи буквално и образно, като праг между прошката и отказа от нея. За разлика, обаче, от романа, в пиесата и спектакъла той дава надежда на героите си, а това значи - и на зрителите. 

Спектакълът на Народен театър „Иван Вазов“ е сред водещите заглавия на сезона с три номинации за наградите Икар 2026 - за драматургичен текст, за ролята на Майката  (Вяра Табакова) и за ролята на Бащата , която изпълнява актьорът Веселин Мезеклиев. Тези номинации подчертават както силата на текста, така и дълбочината на актьорските интерпретации, които правят спектакъла едновременно интензивен и близък до зрителя. 

Участват още актьорите - Велислав Павлов, Ева Тепавичарова и Йордан Върбанов (гост). Сценографията и мултимедията са дело на Теодор Киряков, костюмите - на Никол Трендафилова, музиката - на Христо Намлиев, светлинен дизайн Даниел Йовков, а драматург е Анелия Янева. Вчера беше първото гостуване на спектакъла извън София на сцената на ДТ “Рачо Стоянов” в Габрово, а на 13 май от 19.00 часа може да бъде видян на сцената на Народния театър.

Г-н Мезеклиев, честита номинация! Номиниран сте за наградата „Икар“ за ролята на бащата в „Последна стъпка“. Как гледате на тази номинация от позицията на актьорския си опит?

Благодаря! Това номиниране оценявам като похвала,  отличаване в контекста на представленията излезли в цялата страна последната година. Това, че то е  посочено и в други две категории само засилва категоричността на резултата.

Вашият герой, Бащата,  говори на специфичен северозападен диалект, което добавя допълнително измерение към образа. Колко предизвикателен беше диалектът и как той повлия на връзката Ви с героя?

Това е професионално изискване възложено от режисурата. Харесах го, дава цвят и просто трябваше да го оправдая. Този диалект  отдалечава актьора от персонажа и дава възможност за прилагане на друг тип актьорски техники в играта,  прави разказа на историята по-автентичен.

Случвало ли се е по време на представление да осъждате героя си, или напротив, да му емпатирате? Или оставате неутрален?

Моята работа е да го направя възможно най-истински. Публиката е съдията, макар че издаването на присъди е тежка отговорност. Всичко зависи от компетентността на съда, но не можеш да обжалваш.

Кои емоционални моменти на героя ви се оказаха най-трудни за артикулиране и защо?

Финалното вербално не изречено, но самоунищожително признание за осъзната вина пред сина и изобщо пред цялото семейството. 

Бащата прави избори, които понякога изглеждат сурови или трудни за разбиране. Какво лично за вас обяснява тези решения и как се опитвате да ги предадете на сцената?

Основното се крие в  неспособността  да се общува с децата . Тази неспособност се корени в следването на правилата на една закостеняла криво разбрана традиция. Изобщо на традициите на онова затвореното зад високи дувари самодоволно еснафско общество описано идеално от нашите литературни класици.  Ако артистът разбира проблема останалото е техника.

В каква степен трудностите и тежестта на миналото оправдават или обясняват действията на героя?

Трагизмът на героя произхожда от силната необходимост да се осъществи в любовта към себе си и околните, в тоталното незнание, липсата на интуиция как да стигне до нея.

Последна стъпка“ говори много за прошката, неизказаните истини и тежестта на семейното минало. Какво лично за вас означава „последната стъпка“?

Последната стъпка е способността  да преодолееш чувството за вина. Вината, която носиш в себе си, във времето, в средата в която си живял. Накратко –  тежкият товар на миналото, което не можеш да върнеш.

Какво репетирате в момента, в кои постановки можем да Ви гледаме?

Репетирам с най-красивите актриси „гъркини“ събрани в представлението „Малката Англия“ под режисурата на Диана Добрева. Премиерата ще е средата на април.

Как преподавателската Ви работа влияе върху сценичния ви опит и обратното – как сценичният опит обогатява начина, по който обучавате студентите?

Когато се опитваш да обясняваш нещо необяснимо на другите, правиш нескончаеми опити да го обясняваш на самия себе си.
 
Вие сте ученик на проф. Надежда Сейкова – как нейното преподаване и подход към актьорската школа са оформили Вашия стил и какво никога не забравяте от нея като от учител?

Благодарен съм. Тя ми даде пътя. Вървя по него колкото ми стигат силите.