Робърт Грийн разкрива психологията на влиянието в "Изкуството да съблазняваш"

За първи път на български език излиза пълното издание на глобалния бестселър "Изкуството да съблазняваш" на Робърт Грийн. Световноизвестният автор на "48-те закона на властта", "33-те стратегии за войната", "Майсторството" и "Законите на човешката природа" разглежда съблазняването като една от най-фините форми на власт и влияние.

В свят, в който всеки се опитва да привлече внимание и да наложи своята гледна точка, Робърт Грийн представя съблазняването като умение, което може да бъде усвоено чрез стратегия, психологическа проницателност и контрол върху впечатлението, което оставяме у другите.

В актуализираното несъкратено издание авторът показва как човек може да печели съюзници, да обезоръжава противници и да въздейства върху съзнанието и емоциите на околните.

Книгата проследява различните образи на съблазнителя и механизмите, чрез които се събуждат интерес, желание и привързаност. Сред темите са изграждането на влияние, създаването на изкушение, установяването на контрол и начините, по които хората могат да бъдат привлечени към определена идея, личност или цел.

Мащабна, провокативна и проницателна, "Изкуството да съблазняваш" е книга за читатели, които се интересуват от психологията на влиянието, човешките отношения и скритите механизми на властта.

Прочетете и откъс от предговора: 

"Преди хиляди години властта е била вземана главно чрез физическо насилие и поддържана с груба сила. Нямало нужда от деликатност - един крал или император трябвало да бъде безмилостен. Властта била в ръцете на шепа избраници, а от това най-много страдали жените. Жените нямали как да се противопоставят, нямали как да накарат мъжа да направи това, което искат - нито на политическата сцена, нито в обществото, нито дори у дома.

Разбира се, мъжете имали една слабост: ненаситното им желание за секс. Една жена винаги можела да си играе с това желание, но веднъж щом се отдаде на мъжа, той отново поемал властта. Ако жената му откажела секс, той можел просто да потърси друга или да упражни груба сила. Каква била ползата от толкова нетрайна и крехка власт? Жените обаче нямали друг избор, освен да приемат това положение. Имало обаче и жени, чийто глад за власт бил твърде голям, и те с много ум и креативност успели да намерят начин да променят правилата и да създадат по-трайна и по-ефективна форма на власт.

Потисничество и презрение - това е било отношението към жените в зараждащите се общества и това продължило така, докато вековете опит не научили жените да заместват силата с изкусност. Жените осъзнали, че бидейки по-слаби, единственият им ресурс е съблазняването. Разбрали, че щом са зависими от мъжете чрез сила, мъжете могат да станат зависими от тях чрез удоволствията.

Шодерло дьо Лакло, "Жените и тяхното образование"

Тези жени, сред които са Вирсавия от Стария завет, Елена от Троя, китайската сирена Си Ши и най-умелата от всички - Клеопатра, измислили съблазняването. Те първо привличали мъжа с пленителен външен вид, като си слагали грим и накити, сякаш са оживели богини. После му давали възможност само да зърне частици от тяхната плът и така провокирали въображението му, възбуждайки у него не само желание за секс, но и нещо повече - копнежа да притежава тази жена, въплъщение на неговата фантазия.

В свят, доминиран от насилието и грубата сила, тези жени превърнали съблазняването в изтънчено изкуство, във върховна форма на власт и упражняване на влияние. Те се научили да работят първо върху ума, стимулирайки фантазиите на мъжа, като го карали да иска още и още, редувайки надежда и отчаяние - същността на съблазняването. Силата на тези жени не била физическа, а психологическа, не груба, а хитра."