141 г. след Съединението: Нов поглед към подвига от 1885 година

През 2025 г. България отбеляза 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия - едно от най-значимите събития в новата ни история.

На книжния пазар вече излиза ново издание, посветено именно на този период - обявяването на Съединението и героизма по време на последвалата Сръбско-българска война от 1885 година. Това е време, в което българският народ е принуден да защити не само Отечеството си, но и идеала за национално обединение.

По следите на героите от 1885 година

"Победни знамена. Подвигът от 1885 г." от Стоян Тачев проследява събитията и битките за Съединена България. Авторът е дългогодишен изследовател на българското минало, с пет книги и редица публикации зад гърба си, а новото му издание се връща към един период на идеали, героизъм и страдание.

В книгата Тачев стъпва върху богат набор от военноисторически трудове и спомени на съвременници. През тях той проследява съдбите на обикновени хора, които в решителен момент се превръщат в герои.

Изданието включва множество снимки, литографии и подробни карти на бойните действия. Чрез тях авторът подрежда в хронологичен разказ ключовите събития около Съединението и войната, която го защитава.

Сред темите в книгата са последиците за българския народ след Берлинския конгрес, обявяването на Съединението, подвизите на личности като капитан Стоян Филипов, подпоручик Георги Ангелов и много други, както и основните бойни действия - от Сливница, Гургулят, Драгоман, Цариброд и Пирот до защитата на Видин.

Прочетете кратък откъс от книгата:

"Скъпи читателю,

В ръцете си държиш книга, която е много скъпа за мен. Пиша я вече четири години, със сърце и душа. Това не е книга, която ще прочетеш, без да остави следа у теб. Тя разказва за едно забравено, но велико време, в което нашият народ е дал всичко по силите си, за да постигне своя национален идеал – обединението на всички българи в една държава. От подвига на нашите предци е останал споменът, а неумолимият ход на времето заплашва да изличи и малкото останало от тези скромни, но героични хора. Те са част от нас и ние сме част от тях. Затова се заех да опиша битките и героите от българските войни за Обединение. За да изтрием заедно плесента на забравата от светлите имена и подвизите на достойните българи от великото време.

"Победни знамена" не е книга войнствена, националистическа или шовинистична. Тя е опит да се разкаже правдиво за българите в едно жестоко време, в едно време на идеали, героизъм и страдание. Ти ще намериш в нея чисто човешките моменти на смелост, доблест и жертвоготовност. Ще прочетеш за победи и загуби, ще видиш карти на бойните действия, снимки и литографии от войните. Ще научиш за съдбите на обикновени хора, превърнали се в необикновени герои. Ще усетиш тяхната любов към България, към семейството и към родното огнище.

Стъпвайки на голям брой военноисторически трудове и спомени на участници в събитията, тази книга разказва за битките и подвизите на воините на Съединена България, за радостните и тъжните моменти на нашия народ във вихъра на великото време. Каня те на едно необикновено пътешествие. Каня те да тръгнеш с мен по пътеките на историята, и някъде там, между цифрите на сухата статистика за полкове и дружини, под свистенето на куршумите и звъна на сабите по бойните полета на Съединена България, се надявам да намериш името на своя прадядо, да преоткриеш неговите ценности и героичните му дела. И да поемеш по пътя към себе си, без който няма посока за никъде. Защото кръвта вода не става.

Тази книга е израз на моята светла вяра, че на българския народ тепърва предстои да играе своята роля в историята. Делото на нашите възрожденци, на нашите велики личности, на героичното воинство на Третото българско царство не е завършено. Нека никога не забравяме, че в жилите ни тече кръвта на победителите при Сливница, Драгоман и Пирот. Запазили спомена за делата на предците ни, ние можем и трябва, с думи и дела, да бъдем достойни техни потомци и да предадем на следващите поколения българи една силна, горда и благоденстваща България. Такава, за каквато те са мечтали и бленували, сражавали и умирали под окървавените си и надупчени от куршуми бойни знамена, за която те са си отишли от този свят с отворени очи и с „Шуми Марица“ на уста. За да я има България, днес от нас се иска да бъдем смели и горди, достойни и просветени, скромни и работливи. Да носим в сърцата си неугасима вяра в светлото бъдеще на Отечеството и да бъдем продължители на достойните дела на нашите славни деди от великото време.

А когато някой ден моята и твоята, нашата България бъде такава, каквато са искали да я видят героите от Сръбско-българската война, нека ти и аз, скъпи читателю, облечем своите най-красиви дрехи, да хванем децата си за ръка и да отидем до някой от войнишките паметници, има ги във всеки град и във всяко село. Нека оставим цвете в памет на преминалите във вечността български воини, да се помолим за душите им и да прошепнем като заклинание стиха на Иван Вазов:

Цалувам ти венците,

Юнако в мир и в бой,

Ковач на бъднините

Поклон, народе мой!

Приятно четене!"