Защо се опитваме да се харесаме на хора, които не харесват нас?

Няма човек, който да не обича да получава комплименти. От друга страна, макар и да знаем, че хората сме различни и няма как да се напаснем с всеки и всеки да ни харесва и уважава, дори когато отношението към него е доброжелателно, мисълта да се харесаме на онези, за които знаем, че не ни харесват, сякаш не излиза от мислите ни. 

Защо се опитваме да се харесаме на хора, които не харесват нас?

Синдромът на пещерния човек

Зад натрапчивия стремеж да се харесаме на хора, които откровено ни пренебрегват, стои дълбоко закодиран еволюционен механизъм, смятат психолози. В праисторически времена изключването от племето е означавало сигурна смърт, поради което човешкият мозък е еволюирал така, че да възприема социалното отхвърляне в същите невронни центрове, които обработват физическата болка.

Когато усетим, че някой в обкръжението ни не ни харесва, подсъзнанието ни алармира за опасност и ни тласка към хиперактивно поведение, за да „поправим“ връзката и да си върнем усещането за сигурност, дори това да изглежда като липса на достойнство отстрани.

Призраци от детството

Психолозите често обясняват това поведение чрез моделите на привързаност, формирани в ранното детство. Ако човек е израснал с емоционално студен, прекалено критичен или труден за задоволяване родител, той свиква с идеята, че любовта и вниманието не се дават даром, а трябва да бъдат спечелени с цената на огромни усилия.

В зряла възраст той подсъзнателно търси партньори, приятели или познати, които повтарят този студен модел. Опитът да накараш дистанцирания човек да те хареса всъщност е закъснял психологически опит да пренапишеш миналото и най-накрая да получиш валидацията, която ти е била отказана като дете.

Източник: Защо се опитваме да се харесаме на хора, които не харесват нас?