Конфликтите в Украйна и Иран се преплитат и създават ново предизвикателство за Тръмп

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща във вторник във Вашингтон с израелския премиер Бенямин Нетаняху и украинския президент Володимир Зеленски, конфликтите на двамата чуждестранни лидери се сливат в едно голямо предизвикателство за Белия дом.

Точката на пресичане е Каспийско море – най-голямото езеро в света, което се простира на около 143 000 квадратни мили – приблизително 1,5 пъти по-голямо от общата площ на петте Големи езера в Северна Америка – и се намира на кръстопътя между Азия и Европа. Това е често пренебрегван морски театър, който е от ключово значение за търговията, но в който повече от 100 години не са се водили големи военни действия, пише Newsweek.

Векът на относително спокойствие в Каспийското море приключи.

Първо, през декември Украйна нанесе удари срещу руски нефтени платформи в Каспийското море. През уикенда украинските въоръжени сили разшириха операциите си, за да нанесат удари по, както заявиха, руски търговски кораби в морето, докато Иран съобщи, че един от неговите товарни кораби е бил ударен и един моряк е загинал.

Но Украйна не е единствената страна, която пренася борбата в Каспийско море. Израел нанесе удари по иранското военноморско присъствие в Каспийско море през март, няколко седмици след началото на съвместната война на САЩ и Израел срещу Ислямската република.

Сега и Русия, и Иран обещават ответни мерки срещу последните удари. А най-голямото езеро в света бързо се превръща в най-опасното, тъй като два нестабилни конфликта се пресичат в сърцето на Евразия, заплашвайки с още по-голям хаос за международната търговия и стабилността.

"Неотдавнашният удар на Украйна срещу ирански кораб в Каспийско море трябва да бъде много тревожен за американските политици", заяви пред Newsweek Дженифър Кавана, старши изследовател и директор по военен анализ в Defense Priorities. "Няма много доказателства за сътрудничество между Израел и Украйна, но Зеленски разбира, че единственият начин да спечели войната си е да я разшири, като въвлече САЩ и Европа по-пряко в конфликта."

Крайбрежието на Каспийско море обхваща не само Русия на север и Иран на юг, но и Азербайджан на запад, както и Казахстан и Туркменистан на изток. Русия държи ключа към връзката на Каспийско море, което няма излаз на море, с океана чрез канала Волга-Дон, който свързва Каспийско море с Черно море, и е в центъра на войната между Русия и Украйна от февруари 2022 г.

Конфликтите в Каспийското море не са нещо ново.

Последните големи сражения се състояха по време на Руската гражданска война, която положи основите на Съветския съюз след Първата световна война. Век по-рано то беше бойно поле за Руската и Персийската империи.

Напоследък обаче Каспийското море се превърна в обща спасителна линия за две държави, засегнати от международни санкции.

Но Москва и Техеран не са единствените потенциални губещи в случай, че Каспийското море се превърне в арена на пълномащабен конфликт. Два основни световни търговски маршрута разчитат на Каспийското море като критичен възел: Международният транзитен коридор Север-Юг (INSTC) и Транскаспийският международен транспортен маршрут (TITR), известен още като "Средния коридор".

INSTC свързва Индия и Иран през Персийския залив с сухопътни железопътни маршрути в Азербайджан и Русия, включително морски маршрут през Каспийско море. "Средният коридор", който се простира от изток на запад и често се разглежда като конкурент на INSTC, зависи още по-силно от Каспийско море, като свързва спирки от Китай и Казахстан през водите на Каспийско море с Азербайджан, Грузия и Турция, като по този начин заобикаля както Русия, така и Иран, за да достигне европейски дестинации.

Последният вариант, подкрепен от САЩ и Западна Европа, набра скорост вследствие на санкциите, които разтърсват Русия от 2022 г. насам. Но неговата осъществимост в момента е подложена на ново разглеждане поради несигурността в Каспийско море.

Глобалният характер на кризата се усложнява допълнително от прекъсването на трафика през ключовия пролив Хормуз в Персийския залив и новата кампания на подкрепящата Иран групировка "Ансар Аллах", известна още като движението на хути, в Червено море, което служи като вход към Суецкия канал, принуждавайки корабите да заобикалят Южна Африка.

Но ако стратегията на Вашингтон и Киев е да отговорят на прекъсванията на търговските маршрути чрез прекъсване на други международни връзки, рисковете биха могли да надделеят над ползите.

Ахмад Каземи, професор по международно право и старши изследовател по въпросите на Евразия в Техеран, предупреди, че този подход – както допълнително потвърждават американските удари по-рано този месец, насочени срещу ирански мост, свързващ страната с Китай и Русия през Централна Азия – "би представлявал грешка в преценката и би могъл да нанесе стратегически загуби на европейските и американските интереси".

Той също така предупреди, че "разширяването на военните действия към каспийския регион би отслабило сериозно сигурността на "Средния коридор" от Централна Азия към Кавказ, който е както подкрепян от Европа, така и необходим за нея."

Има и друг начин, по който усилията за прекъсване на връзката между Москва и Техеран в крайна сметка биха могли да се обърнат срещу тях.

Двете държави имат история на пряко сътрудничество в областта на сигурността, особено в общата им подкрепа за бившия сирийски президент Башар ал-Асад преди падането му от власт през декември 2024 г., както и в предоставянето от Иран на лиценз на Русия за производството на прословутата серия самоубийствени дронове „Шахед“, които в момента доминират на бойните полета както в Източна Европа, така и в Близкия изток.

Но тяхното стратегическо партньорство, официализирано в споразумение, което влезе в сила през миналия октомври, не включва никакъв пакт за взаимна отбрана. Това контрастира със стратегическото партньорство, подписано между Русия и Северна Корея през юни 2024 г., след което войските на последната се включиха пряко във войната в Украйна.

Партньорството между Русия и Иран е било белязано от разочарования в миналото,

особено от страна на Техеран. Въпреки това двете държави имат повече общи интереси от всякога, като Китай също е силно ангажиран с оцеляването и на двете страни.

Зеленски вече заяви, че Русия предоставя на Иран разузнавателна информация за прецизни удари по базите на американските въоръжени сили в Персийския залив, докато Украйна търси помощ за защитата си срещу дронове в Близкия изток.

Александър Кули, професор по политически науки в Барнард Колидж, изтъкна, че е малко вероятно Русия и Иран да сключат какъвто и да е официален съюз, тъй като „и двете страни искат да се възползват от ползите на прагматично партньорство, без да се забъркват в регионалните войни една на друга".

Ако обаче дестабилизиращите тенденции продължат, Русия и Иран може да бъдат по-мотивирани да проучат нови възможности за сътрудничество, което потенциално би усложнило усилията на САЩ да сложат край на двете войни при благоприятни условия.

Каземи подчерта, че още преди ударите в Каспийско море интересите на Русия и Иран са се пресекли в региона. И двете държави гледаха с подозрение на подкрепяната от САЩ "Пътека на Тръмп за международен мир и благоденствие", която имаше за цел да свърже Азербайджан с неговата ексклава провинция Нахчиван през арменска територия, заобикаляйки маршрута, предложен от Иран през собствената му територия.

От своя страна Кавана посочи, че дългогодишното сътрудничество между Русия и Иран вече "се е засилило в хода на двете войни", но също така изтъкна, че "подкрепата, която те си оказват взаимно, е далеч по-малка от тази, която САЩ и Европа оказват на Израел и Украйна". Кавана добави, че Русия и Иран също така не са "се опитвали да свържат двата конфликта" по толкова пряк начин.