Everast + Cypress Hill + Johnny Cash = смазващ хит. Гледай!

Макар, че триото отдавна е в историята всеки от членовете му имаше големи успехи след това. Тримата дори са забъркани заедно в проекта La Coka Nostra, Dj Lethal е автор на убийствените скречове на Limp Bizkit, а Everlast издаде три успешни албума и се завръща с четвърти наречен Love, War and the Ghost of Whitey Ford.

Едно от най-яките парчета в албума е микс между Insane In The Brain на Cypress Hill и вечната класика на Johnny Cash - Folsom Prison Blues.

Можете да си го пуснете от тук, и да прочетете интервюто с Everlast пред LiveDaily, което изкопахме за вас.

"Не исках някой да си помисли, че подхождам с неуважение, затова се свързах с Джон Картър Кеш и му изсвирих песента в Нешвил. Казах му : Голям фен съм на баща ти и исках да пусна това парче в моя албум. Ако някой от вас мисли, че това парче не става, само ми кажете и то никога няма да види бял свят."

"Той каза, че парчето е доста грууви. Точно това исках да чуя. Вече знаех, че парчето ще влезе в албума".

Според Евърласт в парчето има солидна доза хип хоп елементи.

"Ако трябва да съм напълно честен съм взел доста от старото поколение.Някои казват: "Как посмя да посегнеш на тази песен?" Това е песен за затвора. Джони Кеш е пял за кокаин и убийства на проститутки. В ранните си дни песните са му били пълни с гангстерски истории."

Много ми е смешно, когато някой каже, че съм подходил с неуважение към кънтри легенда като него. Та половината от тези хора си нямат представа за истинската история. Цялата кънтри общност е мразила Джони Кеш.

След като се е оженил и е направил няколко госпъл парчета те са си казали : Ето, той е вече един от нас. Но през по-голямата част от кариерата му са го презирали. Те дори не са го признавали за кънтри певец, какъвто всъщност той наистина не беше. Той беше рок икона. Има филм за ранните му години, когато е на турне с Buddy Holly и други подобни. Това си е чист рок. Сега тези селски тикви, които го заклеймяват като кънтри само ме разсмиват.

Продуцентът Рик Ръбин ми даде тази снимка на Джони, който показва среден пръст след като спечели наградата за най-добър кънтри албум.

На нея пише:

American recordings и Johnny Cash биха искали да благодарят на Nashville music establishment и кънтри радиото за тяхната подкрепа.

След това те си направиха реклама на албума с тази снимка.

Много хора се дразнят, че правя кавър на тази песен. Не ме интересуват, да не би да съм първия, който го прави. Те я мразят за това, че вътре се усеща черна музика. Защото в нея има хип хоп. Затова я мразят, защото са нещастни расисти.

Как се справяш с хората, които говорят такива неща за твоята музика?

Честно казано не ми пука. Не се мисля за това и не се притеснявам. Когато пускам нов албум го правя с мисълта. че аз го харесвам и се надявам да се хареса и на други. Ако не им хареса, ок. Не ми пука. Аз не правя музика за други хора. Аз съм и най-големият си критик.

Това, което ме дразни са хората ( и тези от музикaлната компания), които имат нахалството да изпълзят от своите дупки и да започнат да ме критикуват например за новата песен. Кои сте вие? Познавате ли Джони? Да не би да ви е говорил насън? Каза ли ви, че му съсипахте целия каталог и цялата му кариера и цялото му послание. Това ме кара да се смея. Понякога се и ядосвам, но повече се смея.

Разкажи ни за заглавието на албума "Любов, Война и Духът на Уайти Форд" (Love, War and the Ghost of Whitey Ford)

Заглавието наистина е това, което мисля за албума. Темите в него са главно любов и война.

Любов, защото винаги пиша за това, колко зле съм във връзките и прецаквам всичко. Освен това винаги се опитвам да имам и социален коментар в песните ми. Мисля че обърнах повече внимание на политиката от преди, но не е било нарочно. просто това беше в главата ми.

"Духът на Уайти Форд", това е когато прочета нещо за себе си от сорта на ревю или подобно. Все говорят за "акустично базираният изпълнител Евърласт". Разбирам ги, макар да е откачено. Все пак, най-големият хит, който направих беше на акустична китара и малко бийт. В този албум сме се опитали да избягаме от това, но не да го елиминираме.

Всяка песен тръгва от китарата и мен в мрака, опитвайки се да напиша нещо ново. После добавяме и доста синтезатори, по-тежки китари. Под духът, разбирам този акустичен звук. Той е като база на песните, техен дух. От там вече се събира и цялото заглавие Love, War and the Ghost of Whitey Ford.

Казваш, че си си най-големия музикален критик. Какви са трудностите сам да продуцираш албума си?

Дори, когато продуцирам сам имам още някой до мен. Този албум е продуциран заедно с Keefus [Keith Ciancia]. Предишните три бяха правени от мен и моя приятел Dante Ross.

Продуцирал съм всичко до тук, което съм издал. Моето мнение е, че няма значение колко талантлив си, трябва да имаш някой до тебе, който да може да ти каже "Пич, това не става" или да ти даде съвет за начин, по който нещата ще звучат по-добре.

Трябва да имаш някой, който да те предизвиква и да се опитваш да направиш нещата по-добре. Ако не го направиш, значи, това не е най-доброто, което можеш да дадеш от себе си.

"Die in Yer Arms" е една от любимите ни песни. Тя е една от най-мрачните любовни песни.

Беше доста забавно да я направим. Честно казано тя е една от малкото песни, където пускаме някакъв бийт и започваме да правим песен отгоре.

И тук стана така. В началото започна подозрително да прилича на "Die in your arms tonight" на
Cutting Crew. Но колкото повече я слушах след това, осъзнавах, какво съм казал. Докато я записвахме просто всеки следващ ред идваше като продължение на предишния.

Това е като игра на асоциации, където само следваш веригата от думи. По подобен начин писах и Black Jesus, няколко албума назад. Един ред те води към следващия. Доста фристайл.

Текст:mp3.bg
Интервю: Кристина Фуоко-Карасински Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.