Ще има ли „Поздравления” за MGMT

Парчета като Kids и Time To Pretend буквално станаха химни на последните години, а текстовете им се превърнаха в must-know-lyrics за всеки меломан. Тези хитове, макар и толкова оригинални и различни, можеха бързо да попаднат в категорията поп, най-вече заради повтарящите се припеви и лесни за запомняне мелодии на групата. Подобни комерсиални хитове не очаквайте  обаче да откриете в новото им, така очаквано Congratulations. С него групата отново поставя на първо място своята ексцентричност и нежелание да спазват наложените в музикалния бранш норми, което без съмнение е похвално.

Още пускането на албума предизвика големи дискусии относно групата. Той трябваше да бъде издаден днес – на 13-ти април, но след като интернет пиратите го пуснаха за download още на 20-ти март, MGMT решиха да поместят на своя сайт всички песни за безплатно слушане за да може публиката „поне да чуе песните директно от тях”, както те са заявили на сайта си. Явно Ben Goldwasser и Andrew VanWyngarden не са имали никакво намерение да печелят пари от албума, тъй като сами заявяват, че са смятали да го пуснат за безплатен download, но нито мениджъра, нито издателите им намирали смисъл в това. 

И така, Congratulations вече е по компютрите на феновете, а отзивите от новия проект са смесени. Албумът показва чистото нежелание на двамата нюйоркчани да завладяват поп сцената или да се харесат на масовата публика. Всички парчета от Congratulations са доста по-сложни от тези от Oracular Spectacular, липсва всякакво комерсиално звучене.

Един от най-интересните коментари, които прочетох за албума, гласеше, че MGMT са извършили поп самоубийство като са отказали да се подчинят на всякакви стереотипи за звученето на indie-rock и поп бандите от днешно време, а са решили да си свирят „както намерят за добре” и то в една от най-очакваните тави за годината. Този коментар обобщава доста вярно нещата и в него има немалко истина, но тази истина определено не е негативна.

Congratulations определено отдалечава MGMT от тълпите и от славата, няма изобщо да се приближи да култовия статус на Oracular Spectacular. Именно това доброволно отказване от безмерната слава на по-„лекия” поп стил, която те така страстно възпяха в Time To Pretend, дава на феновете надежда, че MGMT не са просто поредната банда, а двама музиканти, които наистина ги е грижа за музиката, която правят. А тя и тук е доста качествена, макар че признавам - в първите три слушания на албума не открих нищо толкова позитивно и добро, каквото очаквах. След това обаче, след като изслушах песните по още веднъж - два пъти и свикнах с различното им звучене, една след друга те започнаха да ми допадат много сериозно.

Албумът започва с It`s Working, която е може би най-бързата, енергична и по-лесна за приемане песен. Доста приятно парче, на което невероятният глас на Andrew VanWyngarden дава още по-хубава форма. Следва Song For Dan Treacy, която е посветена на непозната за мен личност и която въвежда малко мистичното и призрачно звучене на някои парчета в албума, но определено е една от силните песни в тавата.

Още тук ясно си проличава насоката на повечето тракове или по-скоро липсата на такава – както и в следващите песни мелодията се сменя бързо и неочаквано и прави възприемането на чутото доста по-трудно, но това не значи, че то не е добро. По този начин е оформен и Flash Delirium, чиито клип групата вече засне и пусна за да рекламира песента. А тя е меко казано странна. Започна да ми допада, но едва след десетото слушане, а мелодията и текста и продължават да ми звучат все така хаотични, сякаш показвайки това, което MGMT сами признават в някои интервюта – макар да искаха да избягат от живота на музикални звезди, които се друсат и пият по цял ден -групата все пак преживява и тази фаза, която според VanWyngarden се оказва неразривно свързана със славата придружаваща всеки така успешен музикален проект.

И резултат от тази фаза е именно това нехармонично psychedelic звучене в някои песни, което намира израз тук най-силно и макар за мен да не е такъв негатив, определено не е тази песента, която ще изстреля албума по върховете. Ясно ни става обаче, че двамата музиканти така или иначе не искат да става това.

Не ме разбирайте погрешно – албума има много големи достойнства и за мен стана вече много любим, дори по време на писането на тази статия. Но той определено е нестандартен. Така и една от най-добрите песни – Someone`s Missing, която преминава от жален вокал към надъхващо хорово пеене, например е дълга едва 2:29, което накрая ти остава абсолютно недостатъчно и то точно, когато тя звучи най-добре.

Друг трак пък е с дължина над 12 минути – Siberian Breaks, и сякаш в тези минути групата преминава през съвсем различни стилове, звучи като типична английска банда, после малко psychedelic, indie и завършва с много наситен инструментал. Струва си да отбележим и доста потискащо звучащия инструментал Lady Dada`s Nightmare, който е очевидно гавра с Gaga.

За последно оставих двете най-впечатляващи парчета от албума. Първо песента, посветена на ambient краля, един наистина даровит музикант – Brian Eno, която носи същото име. Тя е много бързо за стандартите на албума парче, което показва част от стария блясък на MGMT и напомня защо много от тях причисляваха музиката им към indie-то. Песен с много енергия и хъс.

Последната пък е Congratulations, нетипично меланхолично за този албум парче, което може съвсем спокойно да те успокои и да те накара да се усмихнеш и да си кажеш – Е, congratulations за MGMT, че останаха верни на себе си и отново дадоха на публиката нещо оригинално и различно.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.