Фестът в Балчик: Ден 6-ти

Карандила Джуниър са първото и очебийно доказателсво за това. В този оркестър свирят ромски деца, повечето от които наследници на музиканти от добре познатия “Карандила”. Някои от тях, особено басистчето, буквално са по-малки от инструментите си. Но пък свирят зверски добре, което съвсем не учудва никого. Въпреки почти тоталния расизъм, с който нашия прекрасен български народ може да се “гордее”, рядко има някой, който ще оспори музикантските умения и качества на ромите, които ние предпочитаме да наричаме цигани. За разлика от батковците и бащите си, джуниър оркестърът предлага по-различно звучене, където освен традиционните за този етнос мотиви се преплитат с латино и джаз елементи. Дори правят кавър на “Oye Como Va”- прочутата композиция на Тито Пуенте от 1963-та, популяризирана по-късно от Карлос Сантана. В музиката им има сериозен заряд и страшна енергия. Което е общото между тях и появилите се след тях на сцената Panican Whyasker.

Нуфри е в отлично настроение, след като само преди няколко дни е разцепил на Sonisphere с другата си банда, Bastardolomey, въпреки роптанията на неколцина интернет кибер воини, които посветиха дни и нощти в спамиране на всевъзможни форуми с малоумни коментари от рода на “Нуфри мрази метъла, как ще свири на метал фестивал”. Сещам се за дните когато пубертака Димитър Василев ходеше на “Кравай” с ластични джинси, метъл фланелки и плочи, и ми става супер смешно, припомняйки си колко много той “мрази метъла”. Както и да е, тази вечер Паникан откриват с някои стари “кестена” от експлозивната си колекция бомбардировъчен рокенрол, след което ни запукват с поредица чисто нови парчета от предстоящия си албум. По всичко личи, че той ще бъде по-различен от досегашните – не толкова директен, музикално по-изтънчен. От суперлативи тук няма нужда – всеки който има поне половин ухо слух, знае че Паникан са размазващо добри на живо, а когато звукът е кристално чист и мощен, какъвто е в случая, са почти непобедими.

За моя приятна изненада публиката не намалява след сета на Паникан и почти всички остават, за да изгледат космичното изпълнение на унгарското трио Pozvakowski. Цяла седмица из фестивала попадах на двама нонстоп пияни кретена, които бяхме обявили за неприятни досадници номер 1 на феста. Някакви навлеци, казвахме си. Оказва се, че тези хора, заедно с още един образуват изумителната група, която сега виждаме на сцената и в която няма нищо кретенско. Pozvakowski свирят нещо като експериментален noise rock, силно напомнящ на великите шотландци Mogwai, а на моменти и на Tool и A Place To Bury Strangers. Само дето лично на мен ми харесват повече от всичките взети заедно. Източна Европа спокойно може да се гордее с толкова удивително добра банда, чието шоу, с екраните, осветлението, динамиката между тримата музиканти и стената от звук, трудно може да бъде преразказано, така че аз спирам и скромно ги препоръчвам на целия свят. Аре, до после!  

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.