Благодарим ви, сър!

Поувехналият стадион Локомотив, неугледен и изкорубен, с ограничение на достъпа до някои редове от трибуните (заради опасността нещо да се срути на главите на уважаемата публика), започна да събира почитатели още от 6 часа.

В продължение на 2 часа безпощадното слънце, адската жега и бурните махленски скандали за запазени места не успяха да помрачат настроението на феновете.

И точно когато започнахме умолително да припяваме на слънцето да залезе, Елтън Джон изненада всички - с безпощадна британска точност излезе на сцената само някакви 15 минути след обявения час и започна.

Концертът му не беше от онези, на които оставаш без глас от викане и крясъци. Нямаше и специални ефекти, нито пък зрелищни клипове, а единствените пушеци идваха от неизменните скари за кебапчета пред стадиона )какво е концерт без кюфтета?!?)

Над 15-те хиляди фенове обаче получиха изключителен подарък - защото концертът беше изискано и безценно музикално съкровище.

Funeral for a friend откри вечерта, последва динамичното Saturday's allright (for fighting), Levon, както и великолепното и дълго изпълнение на Rocket man, с което Елтън демонстрира нагледно защо е от най-големите музиканти в световен мащаб.

Вечерното разхлаждане успя да окопити публиката и въпреки че в началото изживяването беше по-скоро камерно (особено за карето от столове пред сцената), при първите звуци на парчета като Sacrifice, Don't let the sun go down on me, Something about the way you look tonight и Good bye уellow brick road, хората най-накрая станаха на крака, а на Candle in the wind дори успяха да си намерят запалките в джобовете.

В този момент стана ясен и приятният факт, че стадионът всъщност се е напълнил – дълги и бурни аплодисменти и хиляди ръце във въздуха беше гледката на финала на всяко парче.

С типично джентълменско отношение пък сър Елтън Джон ни ставаше на крака след всяка песен - за да ни благодари и да ни се усмихне, преди отново да седне зад пианото - и така 2 часа.

Yeah, Yeah, Yeah, припяваше целият стадион на култовото I'm still standing, Daniel отново ни поуспокои, а Sorry seems to be the hardest word успя да ни предизвика - вокално и емоционално.

Логично - никой не искаше да го пусне да си тръгне и публиката му го показа. Десетминутните ни аплодисменти и викане Елтън Джон използва, за да раздаде автографи на щастливци от първите редове, а след това се върна, за да ни подари красивото Circle of life.

На раздяла пък ни зарадва с изречената на глас готовност да дойде отново и ни посвети може би едно от най-хубавите си парчета.

„This is your song”, каза той и ни я изпя, след което си тръгна, а нас остави безмълвни. И дори кривият надпис „Локомотив в сърцата ни завинаги“ на една от стените на стадиона вече не ни дразнеше. Тази вечер в сърцата ни беше само сър Елтън Джон.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.