Истината за новия закон за здравето

Но дали е така?

Очевидно тази грижа за здравето – размахвана от Закона като знаме на човеколюбие - е лицемерна, а аргументът „здраве” е едно удобно алиби за прокарването на един тоталитарен по същността си закон, защото нито отглеждането на растението тютюн, нито производството на цигари са забранени някъде по света. Ако пушенето на цигари е толкова вредно, защо не се забрани първо тяхното производство? Що за цинизъм е това? Де юре Законът приравнява тютюна с отрова, но де факто със съгласието на държавата „отровата” се отглежда (а някъде и спонсорира – у нас, например) и е незабранена суровина за една гигантска по мащабите си световна индустрия. При това положение нормалната и състоятелна логика изисква потребителите на тютюн – пушачите - да имат правото да употребяват този продукт.

Ако наистина, а не според разни манипулативни псевдонаучни изследвания (каквито те са засега), тютюнопушенето е доказано вредно, то необоримата логика изисква да се спре производството на цигари. Всичко друго е недостоен лобизъм, съчетан с опит да се наложат на хората диктаторски форми на съществуване. Държавите не забраняват производството на цигари и следователно пушачите имат правото да пушат. Ако тютюневият дим дразни (именно дразни!, защото ако той е вреден държавите са длъжни да забранят производството на цигари) част от хората, тогава пушачите имат пълното и неотменимо (неотменимо, именно защото държавата позволява производството на цигари) да пушат в места само за пушачи.

Това е желязната логика на дебата около тютюнопушенето и „вредата” от него. В този контекст новият Закон за здравето е висша форма на лицемерие и неприкрит (въпреки желанието на властта) начин да се угоди на нечие желание за прокарването на тоталитарни закони с цената на потъпкване на основни човешки свободи. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.