Китайската Зона 51, където Си крие тайните си от любопитните очи

В пресъхнало и пясъчно солено езеро в покрайнините на пустинята Гоби едва ли минава месец без да се построи нова сграда и да се положи още асфалт. В Лоп Нур, свръхсекретната китайска изпитателна база, е много натоварено време.

Както цивилни, така и военни наблюдатели, разглеждащи сателитни снимки на съоръжението обаче бяха уплашени от видяното там през август и септември. В един ден от всеки месец, самолет-невидимка стоеше на следобедното слънце, чакайки полет в базата, известна като китайската Зона 51 - специално избрана заради отдалечеността си от любопитни очи в най-отдалечения ъгъл на отдалечен Синцзян.

J-36 с делта крило, без опашка и със стелт дизайн, и J-XDS (известен също като J-50), с подобна форма, но малко по-малък, се очертават като тактически самолети от 6-то поколение на Китай, които все още не са в експлоатация, но се подготвят да се конкурират с най-добрите от най-модерните американски изтребители.

Ако самолетите, които летят от базата, са в пряка конкуренция и евентуална конфронтация с най-добрите летателни машини на Пентагона, Лоп Нур има много прилики със Зона 51 - издигната върху безплодно езерно дъно в пустинята Невада. Близо до мястото, където Китай е провеждал ядрени опити, Лоп Нур има това, което се смята за най-дългата писта в света, дълга над три мили. Управлявана от Военновъздушните сили на Народноосвободителната армия (PLAAF), тя се счита за мястото, където Китай може да извършва еквивалент на „черните“ (класифицирани) тестови полети на американските военновъздушни сили, често използвайки най-модерните самолети.

Например, шпионският самолет U-2 на ЦРУ и първият стелт изтребител на американските военновъздушни сили, F-117 Nighthawk с крила на прилеп, бяха тествани в Зона 51. В Невада табели близо до периметъра на Зона 51 предупреждават, че това е база с ограничен достъп и че охраната е упълномощена да използва „смъртоносна сила“ срещу нарушители. Лоп Нур отива още по-далеч, предупреждавайки, че всеки, който се опита да открадне тайнине й, „ще бъде убит“. Подобно на Зона 51, е забранено да се лети над Лоп Нур. Но и двете бази могат да бъдат заснети от сателити.

Защо тогава китайските военни биха разположили най-новите си самолети на пистата, където могат да се видят ясно? По време на Студената война в Съветския съюз, например, всеки свръхсекретен самолет бързо би бил настанен в убежища, когато следващият американски сателит е трябвало да прелети над главите им. Днес има множество очи в ниска орбита, включително много американски и търговски сателити.

„Оставянето на тези самолети на открито означава, че китайците нямат нищо против да бъдат забелязани от преминаващи сателити. Това е начин да покажат какво имат, въпреки че базата Лоп Нур може да се опише като Зона 51“, обяснява Дъглас Бари, специалист по аерокосмическа индустрия в Международния институт за стратегически изследвания, пред The Times.

J-36 и J-XDS са част от това, което Пентагонът твърди, че е амбицията на Китай да предизвика американската въздушна мощ в Индо-Тихоокеанския регион. Американското разузнаване смята, че J-36 е проектиран да координира съпътстващи безпилотни летателни апарати (дронове) при атака с рояк, подобна по концепция на програмата на Пентагона „Loyal Wingman“, в която дронове, управлявани от изкуствен интелект, биха летели редом с американските стелт изтребители F-35.

Лоп Нур е само една от няколкото отдалечени бази, където ВВС разработват и тестват флот от следващо поколение бойни изтребители, бомбардировачи и щурмови дронове. Военният парад на площад Тянанмън в Пекин през септември включваше безпилотен стелт изтребител, най-големият дрон на показ, въпреки че може и да е бил макет, а не напълно сформиран самолет. Докато най-модерните дронове, които са в процес на разработка, се тестват в други бази, включително Малан в региона Синцзян, и на полигон за изпитания на голяма надморска височина в Нгари в Тибет, ключови изпитания на J-36 и J-XDS изглежда се провеждат в Лоп Нур.

„Но има много други неща, за които знаем, че се разработват, но никога не са били виждани, като например дозвуков, ниско забележим стелт бомбардировач. Това е скрито“, добавя Бари. През 80-те години на миналия век ВВС на Китай бяха „музейни военновъздушни сили“, пълни със стари съветски самолети, каза той. „Така че оттогава те са покрили много територия и сега имат военни самолети, които са като цяло сравними с американските, но единственото нещо, което нямат, е бойният опит. Последната война, която водиха, беше през 70-те години на миналия век във Виетнам.“

Китай обаче не е настигнал напълно, особено по отношение на палубните самолети. ВВС на Китай разработват J-35 за разрастващия се флот от самолетоносачи. В петък Пекин обяви, че третият му самолетоносач, „Фуджиан“, е влязъл в експлоатация, след церемония, на която присъства президентът Си Дзинпин.

„Китай в момента разполага с много стар самолет за своите самолетоносачи, J-15, който е ужасен. Това е най-тежкият самолет за самолетоносачи с най-ниско съотношение на тяга към тегло в света“, казва Ерик Хегинботам, специалист по въпросите на азиатската сигурност в Масачузетския технологичен институт (MIT). „САЩ имат стелт F-35C на самолетоносачи, така че сме доста пред Китай. Но обезпокоителното е разработването от Китай на дронове за разузнаване, наблюдение и рекогносциране, които могат да се използват за откриване на американски самолетоносачи и други военни кораби и изпращане на координати за огромния им арсенал от противокорабни балистични ракети. Те биха действали като очи и уши за изстрелвания на ракети. Знаем, че китайците разработват такива в голям мащаб. САЩ са по-напред от китайците по отношение на дроновете за разузнаване, но те са много скъпи. Дронът с голям обсег Global Hawk, който току-що беше изваден от употреба, струваше около 120 милиона долара за брой, а новият безпилотен апарат RQ-180 ISR, който все още е в процес на разработка, ще струва още повече.“