СИСТЕМА, ПРОТЕСТИ, ИДЕИ И ИСКАНИЯ

Казвал съм го, ще го повторя и сега – за разлика от хуманитарните, в точните науки е много по-трудно да се поддържат нелепости, защото се използват числени оценки. Вероятно сте чували за универсалния модел на черната кутия, с който се изследват сложни многофакторни системи и се правят математическите описания на процесите в тях. За да получиш надежден резултат с този модел, преди това ТРЯБВА да ЗАБРАВИШ НАПЪЛНО КАКВО И ЗАЩО се случва в системата. Не всезнайковщина, никакви обяснения относно кой, какъв, какво и защо не се допускат, камо ли “очевидности” (иначе за какво ти е моделът, ако предварително знаеш каквото ти трябва).

Всичко, което се случва в системата, остава вътре в черната кутия и не представлява НИКАКЪВ интерес за изследването, а се изследват САМО зависимостите между входа и изхода й. Така, с помощта на въпросната “черна кутия” се строят математическите модели на случващото се в нея, а моделите пък правят възможно управлението на процесите в черната кутия.

Ако сега хуманитарно някой  ми скочи, че не искал да го управляват защото сме демокрация и прочие щуротии, ще му припомня, че това в края на краищата значи да се забрани законът със закон. Да се издигне в култ правото на по-силния. Вярвам, че няма много привърженици на симбиозата между анархия и насилие. Затова ще продължа с черната кутия.

Като вход на черната кутия се разглеждат факторите, които оказват влияние върху резултатите, които ни интересуват. Резултатите пък в рамките на тази частнонаучна терминология най-често се наричат “параметри” или “параметри на оптимизация”. Целта е да се построи моделът, който най-точно и надеждно ще изчислява параметрите на системата като функции на факторите. След като построиш модела, ше знаеш как да променяш факторите, за да получаваш желаните стойности на системните параметри. (Например, каква официална и каква нелегална членска маса трябва да притежава една партия или група, за може да прокарва или въпрепятства конкретен вид реформи).

Стигаме и до идеята за ползата от протестите. За да стане по-ясно, ще кажа, че моделът показва “тежестта” на всеки от факторите. Казано с други думи, моделът ранжира влиянието на факторите според значението им за търсения резултат. Така, фактори, които преди построяването на модела са изглеждали “очевидно” значими, могат да се окажат без практическо влияние върху резултата, обратното също е обичайна практика.

Ето защо, всезнайковщината е антагонистична на реалното разбиране, за достигането до което трябва да тръгнеш от допускането, че не знаеш нищо за процеса, а моделът ще ти го опише с числени стойности. За да стигнеш до там обаче, трябва да ограничиш броя на факторите и да оставиш най-съществените. Обичайно това става с многократно построяване на модела отново и отново, със съпътстващо отсяване на факторите.  Така се оформят няколко групи фактори: съществени и несъществени, случайни и неслучайни, периодични и постоянни, контролируеми и неконтролируеми, списъка може да бъде продължен, но с нарастване броя на факторите, системата става все по-необозрима и неподлежаща на целенасочено подобрение.

По тази причина факторите често се обединяват до три основни групи: контролируеми, неконтролириуеми и случайни. За обществени процеси контролируемите са онези пред очите на всички (по-рано или по-късно, обществото оказва целенасочени въздействия върху тях), а неконтролируеми са скритите центрове на властта, които предпочитат да действат като кукловоди чрез съответните механизми или активизиране на чакащите инструкциите им звена. Въздействието на случайните фактори в терминологията често се определя като “шум в системата”.

Случайните въздействия в определени моменти или интервали от време могат да се окажат по-силни от тези на останалите фактори, и периодично да променят състоянието на системата в посока на някои от останалите фактори или да връщат системата в състоянието й от минал момент. Преди да бъдат достатъчно изучени, за да бъдат причислени към друга група, резултата от тях не може да се прогнозира и затова шумът в системата навсякъде се смята за вреден. Няма как непрекъснато да дрънкаш тенджери и тигани около хората, да ги псуваш и клеветиш и да ги очакваш работоспособни, добронамерени и обичливи.

Точно това използват онези, които се крият зад неконтролируемите фактори, за да надделеят над контролируемите. Затова съвсем не са случайни явленията, които периодично се повтарят в предизборна ситуация и служат да отслабят легитимно излъчените обществени структури. Слабата и непопулярна власт е мечтата на кукловодите, затова за тях е от съществена важност политиците да встъпят в длъжност с изграден от заинтересованите обществен имидж, който лековерните впоследствие ще приемат за "истински", "очевиден" и неподлежащ на съмнение. По същите причини не са случайно лансирани и идеите, че нямало значение за какво е протеста, важен бил самия протест.

А истината е, че протеста може да бъде не само добър и полезен, но така също вреден и дори унищожителен. Протест без добра и ясна идея няма как да бъде добър. А идеите са едно, исканията – друго. Исканията не дават, а вземат. Дават само идеите, но ако бъдат следвани и не бъдат използвани като претекст за оправдаване на искания.

...