Що е то толерантност и има ли почва у нас

Синът ми е различен. 

 

1. Мрази чалга.

2. Боядисва си косата в ярки цветове.

3. Има пиърсинг на устната.

 

Първото е крайност. Хората се кефят на различни неща. Стига да не пречат на другите, няма лошо. 

За другите две го подкрепям. Вече двайсетина години в тая държава е позволено да изразяваш индивидуалността си както намериш за добре (в рамките на закона).

 

Отдавна знам, че много момчета демонстрират открито, често агресивно раздразнението си към него. Без да ги предизвиква. Само защото изглежда по-иначе.

 

Днес разбирам, че напоследък и възрастни хора го обиждат по улиците. Без да ги предизвиква. Само защото изглежда различно.

 

А аз се чудех защо се държи сякаш е във война с целия свят.

Хора, ЗАМИСЛЕТЕ СЕ! Да си различен е СМЕЛО, особено когато си заобиколен от тесногръдие. Различните и смелите, на тях разчитаме да бутат света напред, да го опъстрят и променят. Да слагаш етикети е ПОВЪРХНОСТНО! Червената коса не прави момчетата гейове, твърдата музика не ги превръща в престъпници. 

Критикуването НЕ ни издига в очите на другите. Напротив, прави ни дребни! Меко казано.

Гордея се със сина си, защото е добричък, щедър и смел. И горд. И различен. Остава да го науча на толерантност.

Добре би било всеки да научи децата си на същото. 

 

Тая държава няма да се оправи, докато не спрем да се нараняваме един друг.