В подкрепа на Янко Петров и протестите

   През последните седмици, гледайки телевизиите и коментарите в техните рубрики и на техните гости, не мога да не забележа как мнението им силно започва да клони към обявяване на г-н Янко Петров (едно от лицата на протеста) за еретик, лумпен и некомпетентен в исканията си.
   Вчера, в студиата на националната телевизия се бяха събрали цял куп известни личности, които се надъхваха един другиму и се упиваха в силата на единението си в мнението и заклеймяването на Янко (както той иска да се обръщат към него) като утопист и популист. Аз питам обаче, на каква основа вие господа обвинявате момчето в тези "нечовешки" и непрагматични искания? Много от вас дори и нямат познанията, чрез които да преценят дали исканията са само популистки или са реални и изпълними. Очевидно е за мен, че изхождайки от стари клишета и традиционни разбирания вие си правите генерални заключения за осъществимостта на въпросните идеи. Ако не сте забелязали, светът се ПРОМЕНЯ! Трябва да си позволите да отворите очите си и умовете си за новите реалности и настъпилите вече промени в житейската ситуация по белия свят. Позволете си, да допуснете дори за миг, че нещата не са такива каквито бяха и са били. Позволете си да допуснете дори за миг, че вече е разрешено да мислим малко по-алтернативно от шаблонното и стандартното на което сме свикнали, с което ни е толкова уютно. Ако успеете да го направите, толкова по-добре за вас. Ако ли не, ще си останете задръстеняци и ретроградни "елементи", като директорката, която уволни най-добрия (според учениците) си учител заради няколко морално недопустими за нея танца. Сякаш тя не вижда какво става около нея. Сякаш тя не вижда как са увлечени младежите... Но това е друга тема. Сега ще продължа за слуая Янко.
   Коя идея оплюват обществениците за които говоря? - че държавата може да управлява добре. А коя идея поддържат? - че частника е най-добрия стопанин. Не знам дали има жив човек на земята, който да не е разбрал как корпоративния интерес (интереса на частника) все повече и повече ни кара към нищета и разделение в статуквото. Не знам и, дали има жив човек, който на разбра защо попаднахме в поредната голяма икономическа криза - заради алчността на корпорациите, в този случай банките. Повечето частници имат една единствена цел - максимизация на печалбата. Тази цел води до изкривяване на коректните взаимоотношения между наемник и наемащ. В другия случай с държавната фирма, има вкоренени представи от миналото, които определят държавния служител, като незаинтересован за резултатите от труда си. Което пак води до изкривяване коректните взаимоотношения между наемник и наемащ. Тук пак силния, т.е. управленеца е този, който е виновен за неефективността на хората си. В единия случай имаме максимална ефективност за сметка на работещите, а в другия максимална неефективност за сметка на фирмата. Кое е средното положение и има ли такова?
   Има разбира се, ако човек излезе от традиционните си разбирания, клишета и рамки. Все повече корпорации предлагат на работещите в тях социални придобивки - храна, детска забавачка, почивки, разчупена работна среда, медицински грижи, много добро заплащане и т.н. Това е т.нар. социална отговорност на фирмите. Обратният случай - държавата трябва да започне да бъде отговорна към интереса си и да изисква добро управление от хората, които назначава на ръководни постове. Държавата трябва да промени отношението си към хората, които са позволили да се краде и безчинства с имуществото и. Държавата трябва да спре да бъде само майка-хранилница или по-скоро свиня-майка, от която определени индивиди да цуцкат и цуцкат, докато изцедят всички цицки и уплашено вдингат ръце та кажат "Ма, то няма! ?Кво ще правим сега?!". Държавата трябва да изпълнява социалните си ангажименти на практика, а не само по принцип. Тя трябва да осигурява реално образование и работа, и да търси реални ниши в които да насочи интересите си. Държавният интерес не трябва да е само в хрантутенето и запазването на изкуствени работни места. Държавата трябва да изисква максимални печалби, с включване на работещите в дяловете на държавните фирми и части, и максимално прозрачно управление. Това, че някой е назначен от държавата да управлява, не трябва да го прави богопомазан. Той и екипа му, трябва да бъдат заставени да отчитат редовно намеренията и резултатите от дейността си и ако не може да се справи, да бъде подменян с някой, който може, а неуспелият - да му бъде наложена забрана за заемане на подобни държавни длъжности за определен срок. Държавата ТРЯБВА да осигури начина, по който работещите в държавните дружества или дружествата с някакво държавно участие, да могат да защитят интереса си и да бъдат винаги във ведение за случващото се в тях.
   И защо това е възможно? Възможно е, защото вече много хора имат познанията и опита да управляват добре. Знанието за доброто управление, което преди 20-30 години е било малкодостъпно, сега е свободнодостижимо. Защото все повече хора имат възможност да преценят кое е добре и кое е зле за фирмата им. Защото все повече хора са посветени в добрите управленски практики и имат опита да вземат правилните решения. Защото това не е вече забранена територия, до която само "посветени" имат достъп. Изборът за добри кадри е вече голям. И държавата трябва да си осигури възможност да избира.
   Това, господа отрицаващи, иска Янко. Това искам и аз. Аз споделям мнението му, че държавата може да бъде добър управленец, стига да следи интереса си, а не да приема по презумпция, че интересът и е защитен по най-добрия възможен начин. ТОВА иска да каже Янко. ТОВА искам да кажа и аз. Ако вие, господа заклеймяващи, не сте способни да приемете такъв начин на мислене, значи сте от друго време и друг свят. Моля, не ни тровете с древните си разбирания за нещата и невиждащия си поглед.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→