За пръв път през последните 4 г. се отбелязва спад на доверието към Кристалина Георгиева. Досега на нея малко или повече се гледаше като на икона. Сега обаче, когато България се тресе от вътрешнополитическа и социална криза, еврокомисар Георгиева беше натоварена с неоправдано по-големи изисквания за намеса.

Очакванията, че рейтингът на Бойко Борисов ще се срине, след като се отказа от властта, не се случват. Според социолога Кольо Колев това се дължи на успешно отиграните от Борисов ходове: “Не искам да гледам кръв по асфалта на Орлов мост” и “Вдигам кръвното на ползу роду”. Това му помогна не само да се задържи на по-високо ниво, но и да сплоти редиците на ГЕРБ около “нашия вожд” и “нашата власт”.

В същото време 70% от българите са убедени, че Бойко Борисов абдикира от собствената си власт, за да спаси себе си и ГЕРБ от недоволството на хората. Останалите 30% смятат, че Борисов подаде оставка, за да помогне на страната. Очакванията са, че до изборите тази 1/3 поддържници на падналата власт ще се стопява. Това няма как да не се отрази и на рейтинга на оцеляващия засега Борисов сред възгласите от улицата “Всички са виновни”.

 Рейтингът на Сергей Станишев, както и на другите политически лидери, пада поради тоталното им отрицание от протестиращите.

 Интересни са процесите около партия “Атака”, която в сравнение с февруари качва рейтинга си. В същото време доверието към Волен Сидеров намалява. Обяснението на Кольо Колев е в това, че хората търсят нещо друго на политическия пазар и като не намират алтернатива в ГЕРБ, БСП, ДПС и десницата, се насочват към “Атака”. А и фактът, че се ориентират към националистически партии, не означава, че трябва да харесват лидерите им. Още повече че напоследък, като се каже политици, хората настръхват, убедени, че “всички са маскари”. Това е причината някои партии да качват рейтинга си, а доверието към лидерите им да пада.

 Меглена Кунева, при която се наблюдава спад с 2%, е жертва на същия ефект.

Прави впечатление, че през март малцината, които се радват на положителен знак към рейтинга си, са Йорданка Фандъкова и Пламен Орешарски. Тълкува се с факта, че те се възприемат повече като експерти. За разлика от останалите, които са пометени от вълната на отрицанието. Изключение може би прави Иван Костов, който, макар и с 1%, повишава одобрението си. До голяма степен това се дължи на търсенето на представителство от десния избирател. Особено след разочарованието от ГЕРБ, която се афишира като дясна партия. В момента вниманието е насочено към Иван Костов въпреки всичките му негативи. А и в сравнение с неговите 16% лидерът на СДС Емил Кабаиванов събира едва 2% доверие.

 Яне Янев е сред политиците с най-рязък спад на доверието - минус 5 на сто. Явно лупингите му и смяната на партньори не остават ненаказани.

 В кипежа на отрицанието хората не прощават и на хиперактивни политици като Мая Манолова от БСП. Кольо Колев е убеден, че тя е трябвало “да намали децибелите” и да дозира яростта си, защото перманентната активност също не е от полза.

 Мартенската изненада е запазването на високите стойности на рейтингите на водещите политици след изригването на народния гняв. Особено на недовършилата мандата си управляваща партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. Според социолози това е временно явление. В момента се наблюдава нетрайна политическа реанимация.

Сравняват я с краткотрайно подобряване на състоянието на тежко болния, преди да умре. Прогнозата е - рязък срив в близките месеци.

ПП. Да не забравяме и една подробност която социолог. агенции забравят да уточнят. Допитват почти едни и същи контрагенти и отчитат промяната в подръжката им през даден период. Извън обсега на проучването остава реалната картинка!