Аз не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!

 

         Чисто по детски, наивно и чисто, все се питам "защо си толкова злобен, българино?" и така и не разбрах къде се крие разковничето и проблема. Непрекъснато мрънкане, оплакване... гледане в чуждата чинийка. Все повече се убеждавам, че ако си паднал на земята и лежиш, не само че няма да ти подадат ръка, но и ще минат и ще те стъпчат, за да не можеш да станеш!
         Все гледам да не съм толкова черногледа, но живота продължава и продължава да ми доказва, че българите сме лош народ и никой не може да ни "оправи". Много се научиха да крадат, да не работят, да не учат и все повече ще стават. Но най-лошото е, че гледат да правят мръсно на другия човек, било то колега, приятел, познат, непознат, дори брат/сестра и роднини. Днес ако имаш поне един човек, на когото можеш да разчиташ - то значи си богат! 

     Разочарована съм, много съм разочарована от хората, от българите - познати и непознати! Жалко е да си толкова злобен, да си лишен от човечност в живота!