Купени души

България има дирижирана публичност.Основната причина за това е, че преходът ни е неморален.
Преходът ни е неморален, но не е само това. Преходът ни е жалък, защото беше удавен в алчността на задкулисия, политици и кланове, които правеха и продължават да правят пари и власт от нещастието на другите. И да не ми излизат днес пак те – соанирани и мазни, с костюми и обувки, които струват колкото декларираните им доходи - с приказки за техните бивши мечти и настоящи надежди.
За народа.
Познаваме им и едното, и другото. А особено много познаваме неутолимата им алчност, подлост и агресия срещу всеки порив на вътрешна свобода и лично достойнство.
Ама станали сме (били) членове на Европейския съюз заради техните напъни. Да, станахме наистина, но не благодарение, а въпреки тях, тяхното управление, публични лъжи, корупция и наглост. Доказва го отношението на днешните европейските институции и държави към България и нейните граждани. Доказва го хроничната ни бедност. Доказват го бунтовете по улиците, самозапалилите се хора и безнадеждността на вече няколко изстискани поколения.
А навън, какво?
Страхуват се от нас (въпреки че им носим принадена стойност), сочат ни като чумави, треперят, че като стадо, обречено на заколение ще продължим да бягаме от своята родина. Защо?
След като ни управляваха и ще ни управляват все така добрите, честните и компетентните хора…
Става въпрос за преразпределянето на държавна или общинска собственост от собственост на всички, в собственост за някои. Това преразпределяне продължава и няма значение как ще бъде наричано. Дали обедняване на мнозинството заради интересите на едно безконтролно малцинство. Дали “битка” с монополите. Дали икономически и политически рекет. Или съобразяване на българското законодателство с европейското, защото съществува и този параван.
Само за 134 години - от 1978 до 2012, в държавата ни на три пъти бе осъществено огромно преразпределяне на финансов потенциал и икономически ресурси. Първият път след освобождението от турско робство, когато общинската земя се използва за оземляване. Вторият път, когато комунистическият режим лишава от собственост българските предприемачи, земеделски производители и градска буржоазия. И сега, след падането на Берлинската стена, когато с механизми като външнотърговските дружества, финансовите пирамиди, източването на предприятия, отпускането на необезпечени кредити, отнемането на доходи чрез надписани сметки за битови разходи, хиперинфлацията и фалитите на банки, много хора загубиха спестяванията си и своите работни места, за да могат “миропомазаните все същите” да получат пари, недвижима собственост и цели отрасли, за да могат да станат банкери, анализатори, медийни магнати и вождове.
Метаморфозата им беше обезпечени с изкривена представителност и опорочена законност (още първите избори за ВНС бяха фалшифицирани, а разследването на комисията към  парламента беше потулено) и с отсъствието на социални и етични норми. И тъй като процесът ощети всички за сметка на едно ограничено като брой, професионална подготовка и дарби малцинство, тезата, че българският преход е неморален няма как да бъде отхвърлена.
Тази теза няма как да бъде отхвърлена и защото нашето “днес” я потвърждава безусловно.
Двайсет и четири  години след началото на прехода, политиците ни “крещят”, че предстоящите избори щели да бъдат фалшифицирани. Но тази опасност съществува заради неизчистените гласове-фантоми от избирателните списъци, а темата беше повдигната преди четвърт век от все същия Махаил Константинов, станал дългогодишен член на ЦИК, а напоследък за кратко “лице” на протестите и шеф на “Информационно обслужване”. Нека си спомним, че практиката да се купуват гласове започна с раздаването на  капачки за буркани срещу “червен вот” през 1990 г., за да се изврати до пазаруването на малцинства, на градове (като Дупница) и на цели избирателни секции.
Кой е виновен за това?
Кой е виновен, че преразпределянето на собственост винаги се извършваше за сметка на хората? Защото гражданите плащаха за изкуствените дефицити на хранителни стоки, за прекупваческите вериги на селскостопанска продукция, за паралелно източваните от техните директори предприятия, за загубените пазари, за раздаваните необезпечени кредити, за девалвацията на националната валута, за непосилните ипотечни заеми и високите лихви, за безобразно управляваните и крадливи “естествени” монополи, за опосканите пенсионни фондове, за междуфирмената и вътрешна задлъжнялост, за загубата на работни места, за последиците от кризата, за любовта или омразата към Русия и САЩ и т.н.
Много лесно е да се управлява така. Стрижеш стадото не до кръв, а до кокал, като се преструваш, че не знаеш какво правиш. А когато стадото заприлича на мърша, рониш сълзи и обясняваш още колко животни ще трябва да заколиш, защото нали това е реформата.
Не знам кой действително управлява България, (дали избягалите в Швейцария мутри, чиито имена никой не споменава), не знам и каква точно е тази РЕФОРМА,
но знам, че в България всички сфери са организирани и поделени на обръчи според техните икономически, а оттам и политически,  семействени, кланови и медийни интереси.
Знам, че всяка нова формация, добрала се до властта или до  парламента, започва да размества статуквото, търсейки място за своите “кръгове”. От силата и апетитите й зависи дали ще придобие или не икономическа, финансова и медийна мощ. И колко голяма ще бъде тя.
От това колко и какви интереси е засегнала, се определя нейното политическо бъдеще, а народът и общото благо са само декор, зад който довчерашни врагове се съюзяват и стават съратници. Срещу новите “хищници”.
За да запазят позициите си, едните се стремят да дискредитират другите, (дори когато в политиките им има разумни намерения и дела) знаейки от опит, че в България се идва на власт само върху гнева и отчаянието на хората. А за да има гняв, народът трябва да страда.  Трябва да има и лоши, и корумпирани, дори когато това не отговаря напълно на истината.
Срещу всеки бивш министър-председател на България, останал над две години на върха, са се водили, се водят и сигурно ще се водят съдебни дела. Явно това е системният подход за озаптяване или за отмъщение, чиито механизми са закопчаването на “къса верижка”,  превантивната репресия и “общата участ”, които всеки в зависимост от характера си преживява по своему. Информацията е власт, а един премиер по неизбежност е наясно с доста неща и може да стане опасен за властта в сянка.
Само че на нас ни трябват лидери и истински политици, а не циници, или покорни и уплашени слуги на прикривани лобита и интереси.
Знам още, че заради огромната си любов към народа и демокрацията, някой в България все някого подслушва. И следи. Но никога не го прави той, а винаги го прави някой друг.
Така в края на 1996 и началото на 1997 стана известно, че “червените” били подслушвали Иван Костов и НИС на СДС. После Никола Филчев откри, че имал  “сини” бръмбари в своята стая. При тройната коалиция се разрази скандалът “Галерия”, а депутатите, които започнаха да го нищят, изпаднаха от следващия парламент. При ГЕРБ бяха заделени огромни пари за СРС, но се разпространяваха флашки с гласа на вече бившия премиер Бойко Борисов. А напоследък чуваме поредните тежки обвинения, че партийни лидери и общественици също били слушани. От МВР.
Има ли някой, който да не е?
Ами има, разбира се. Никой не иска да чуе или да послуша народа.
И това е вярно, защото знам, че заради финансовата и икономическата криза 32 000 семейства у нас вече са загубили своите жилища. (Данните бяха изнесени на дискусията в СУ за бъдещето на ЕС.) Остава някой социолог с 10-на фирми да разясни, че за това са виновни капитализмът и частната собственост. Или някой фъфлещ водещ да ни поучи, че така им се пада на първобитните-българи, щом са се размечтали да имат собствен дом. Като че ли той се е настанил на квартира или в палатка.
В една Испания например парламентът прие мораториум срещу подобни действия на кредиторките-банки, за да защити своите граждани У нас ще предлагаме на пострадалите психологическа помощ. За да не се самоубиват тепърва.
Нещо естествено за държава, чийто комисар г-жа Кунева бе наградена от ЕС, защото защитавала правата на потребителите.
В България имаме дирижирана публичност.
Разговорите без смисъл, клишетата в предлаганите решения, загниващите проблеми, усещането за безнадеждност и съсипано бъдеще са резултатите от нея
Защо сме най-бедната държава в Европа? Защо  85% от доходите на домакинствата отиват за покриването на основни нужни?
Защо “Топлофикация-София” продължава да завежда дела срещу длъжниците, вместо общината да заведе дело срещу нея за надписаните сметки? Защо 44% от населението живее в нищета?
Не чух досега някой да е отправил тези прости въпроси. Но много пъти съм чувала фалшивите и безсмислени отговори.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.