ПАРТИЕН СЕКС, ИЛИ ЛЮБОВ?

 Еротиката, съпроводена от подчинението на половия нагон е най-разпостранената съблазън. Физиологическата полова потребност винаги е придружена от еротични илюзии. Хората сме полови същества, част от цяло, които се стремим към пълнота, не само като физиология, но и като психология, търсейки партньора, от който ще я получим. Отдавайки се във властта на пола, човек често губи власт над себе си. През вековете половите отношения са били скрита част от човешките отношения и са се считали за нещо срамно. Парадоксално е, че това, което е източник на живота се налага да се крие. Половият акт е бил порицаван като concupicencia (похот), но детераждането, последица от него е божия благословия.  Литературата през вековете винаги е отразявала любовта, но живота на пола е оставал скрит. Едва през ХХ век истински се изобразява  вече не прикрития, а разголения пол. Всъщност, няма пряка и задължителна връзка между сексуалното влечение и любовта. Любовта е насочена към индивидуалното и неповторимо същество и при нея не е възможна замяна. Тя изключва промискуитета и полигамията.

Известно е, че стихиите на  пола превръщат човека в играчка и му внушават  илюзии. На влюбения Иванчо, неговата Марийка му изглежда красавица, въпреки, че за околните е грозница. Обществения климат не е благосклонен към истинската любов, която е подлагана на все по големи изпитания. Полът и секса са подложени на ужасна профанация. Профанира се не само физическата, но и психическата, еротичната им страна.

Прелюбопитна тема, неуморно експлоатирана от дълбока древност до сега. Непресъхващ извор на вицове, сценарии, романи, филми. Истинско Елдорадо за масмедиите, особено в спектъра на жълтото. Легиони журналисти и папараци преследват известните личности по света, с единствената цел да документират кръшването от традиционния морал. Масмедиите с охота тиражират и разкрасяват находката.

            Изкушен от тази тенденция преди месеци написах 3-4 есета, посветени на секса и любовта. Преди всичко като биологична и инстинктивна нагласа, но ръководеща ни освен в личните и в обществените отношения.  Дори и за непредубедения, взаимоотношенията между политическите партии и представляващите ги субекти са проекция на секса, а често и идентични на този могъщ инстинкт! Естествено тук, за истинска и чиста любов не става и дума. Наблюдавайки миграцията на партийни ръководители, депутати, министри и останалите по-дребни риби в политическия бардак, стигаме до извода за взаимоизгоден политически секс, в който смяната на партньорите е почти задължителна. И тук, както и в личния живот, разликата между понятията промискуитет и курвалък е чисто фонетична. Като във всеки реномиран бардак, тружениците в него са надзиравани от „МАМАН”. Тази с най дълъг опит в професията. Досещате се нали? В нашия случай, почтително наричана „Столетницата”. Секстружениците – проститутки и жигола, трябва да се управляват с твърда ръка и мъдро да се наставляват и насочват към най-изгодните и платежоспособни клиенти. В традицията на френските шантани не са рядкост случаите, „маман” да е родител на някои от подопечните и шантонерки. В случая с нашенския бардак, тя е в кръвна връзка с най-изявените и прелъстителни за клиентелата изкусителки. Облечени с бляскави тоалети в ангелски синьо „ала Марлене Дитрих”, царствено жълто, атлазено пембяно в стил Сюлейман Великолепни и да не забравяме герберско пъстроцветно. За по-новите в професията – тоалетите са в останалите цветове на дъгата. Събрани всички заедно, красиви и пъстроцветни, като гордо разперената опашка на царствен паун. Но, както знаем под нея се крие нацапания кокоши задник. Най-разюзданите форми на промискуитет, т.е. на курвалък, наблюдаваме в страстния секс между политика и бизнес. Кой отгоре, кой отдоле, не е толкова важно. Отвратителното уродче, родено в кръвосмесителната номенклатурна и кадесарска връзка се нарича български политически модел.

            В политиката това фриволно поведение е ежедневие. А  веднага след изборите следва клинична амнезия за обещаното и клетвите за вярност към клиентелата. Започват „курвенски номера” в партийните редици и политически разводи и бракове, а често и конкубинат по сметка в парламентарните кулоари. След предизборното политическо блеене за пред електората, моментално се захвърлят овчите кожи и с вълчи апетит започва лапане на бонуси и премии, съдрани от гърба на данъкоплатците и на щедрите комисионни, получавани от благодарните монополисти. Значително по-злокобни номера се въртят вътре в бизнеса. Станахме свидетели, на това как бизнес партньори взаимно се поръчват с цел присвояване дела на съдружника. Отвличат се и за откуп. Как се завладяват мигновенно „териториите” на елиминираните физически или икономически бивши партньори.

Всъщност морала на партийните ни избранници не се различава съществено от този в обществото. Разгръщайки страниците с обяви, или влизайки в „специализираните” сайтове, потъваш в море от агресивни и направо безпардонни оферти за секс от ученички, студентки, млади съпруги и домакини, предлагащи от „А до Я” целия спектър на Камасутра, а дори и нестандартен секс за закоравели извратеняци. Понякога, срамежливо „срещу материално подпомагане”, или направо с твърд ценоразпис, но подлежащ на уточняване, според ситуацията на „борсата”. Естествено тук не става въпрос за „магистралките” от малцинството. Това е благовидната и неорганизирана проституция на тези, които считат, че е под достойнството им  да ги наричат такива.

Но и те имат люта и безпощадна конкуренция. Напористи чалгаджийки, секретарки, чиновнички, репортерки, „PR”-ки и всякакви авантюристки обсаждат, ухажват и дори „изнасилват” учрежденски и министерски шефове, бизнесмени и банкери със „слаби ангели”, с единствената мисъл да се доберат до тлъстия портфейл и сметката му. Следящите „жълтата” преса,  могат конкретно да назоват и имената им. Лъскави сватби, мимолетно съжителство, последвани от шумни и скандални разводи. Естествената човешка нужда от физическа близост и любов е заменена от весдесъщото „менте”.

Отвратени от поведението на политиците и унизени от мизерията си, гражданите се вдигнаха на бунт. Уплашени от размера и размаха му, виновните гузно напуснаха политическата сцена. Станахме свидетели на безпримерен демарш по медиите на провалени политици, социолози, „PR”,  и всякаква омръзнала на народа и на самите медийни работници паплач. Обещаващи чудеса на ангро и лъжещи нагло хората. Опитващи се да наложат отново проваления политически модел и дискредитираните партии. Пенсионирайки остарелите и изхабени от употреба труженичци на партийния секс. Вкарвайки в употреба свежа, или тунингована, но също порочна плът. Корупционните и шуро-бадажанашки скандали на крадливите ни политици са ежедневие. Независимо от цвят и партийна принадлежност, дойдат ли на власт, въпреки предизборните си заклинания се впускат ненаситно да грабят. Както е казал Ботев – „Жътва е сега, пейте робини”. Оказва се, че за тяхната жътва няма сезони. А на народа, отдавна не му се пее и не желае повече да е роб.

            В коментара си за естеството на постсоциалистическия ни капитализъм от преди дни, отбелязах срамежливия евфемизъм „работодател”, с който се кичат домораслите ни капиталисти. Показали истинската си природа днес, напускайки яловата тристранна комисия по доходите. В която пеят, в трогателен унисон с правителствените и синдикални представители и заедно дерат до кръв все по-намаляващите като брой трудещи се. Нагло отказващи да изпълнят, изискващото се по закон деклариране на доходите си. Да плащат, като всички останали богаташи по белия свят прогресивен данък върху стремително нарастващите си доходи. Пищейки истеречно за погазване на свободата им да крадат от залъка на експлоатираните от тях работници. Именно в тяхната алчност е заровено кучето за прогресиращата в страната ни бедност и мизерия. Но ако не осъзнаят сериозността на ситуацията в настоящия момент, ще бъдат неименуемо губещите в недалечно бъдеще.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg