Каква е целта на образованието?

“Образованието е да получиш диплома”

Това е прагматичният подход, ще кажат някои. Това е неграмотният подход. Службашите търсят листчета хартия, които да отключат пътя им към удобните кабинети, в които да кютат до пенсия, а те са неграмотни. Нямат грамоти, а само дипломи. Самият Български език е подозрителен, защото международният термин е “илитерат”, някой, който не може да чете или не разбира това, което чете. Само в нашия език думата е “някой без грамота”, сиреч без листчето хартийка, което ти дава парчето от баницата.

“Образованието е да си специалист”

Специализираните видове изчезват първи. Да си специалист в нещо не гарантира, че ще оцелееш. Означава, че ще работиш в своята област, но не гарантира, че ще се оправиш в живота. Специализацията е просто нещо, не изисква решаването на общи, а на специфични проблеми, а те могат да се програмират твърдо като рефлекси, вместо да са продукт на съзнателен избор. Когато излезеш извън областта си, нямаш средствата, с които да се справиш, а не можеш да си специалист във всичко.

Какво е тогава образованието?

Средство за оцеляване. Оцеляват най – приспособените,  което означава най добре мислещите и тези, които имат критичното знание за средата, в която са и с която си взаимодействат. Целта на образованието не е в трупането на факти или в заучаването на рефлекси, достатъчни за решаване на конкретен набор от задачи, а в развиване на разбиране за света, в съзнателния подход при търсенето на решения за каквито и да било проблеми, в каквито и да е области. Образованият човек трябва да има критичен минимум от познания за света, за обществото, за взаимодействието между хората, трябва да може да разсъждава рационално по всяка една тема, да може да разпознава нелогичността навсякъде, да може да се учи на всякакви умения, доколкото капацитетът му позволява, да има собствено мнение, базирано на аргументи.

Как може да се постигне образование от такова ниво?

1)    Четене на книги. Много и най – различни книги, през целия живот на човека, изразяващи възможно най – богата палитра от идеи. Натрупаното разбиране от книгите е като база алгоритми, от която се изковават собствените идеи

2)    Учене как се учи – упражняване в рационално разсъждаване и дискусия, анализ на текст, на формули, на идеи. Ученето е непрестанен процес по време на живота на човека.

3)    Изразяване на собствено мнение – анализът трябва да води до синтез, рационалното разсъждение трябва да води до теза, която да има аргументи в своя защита и да е продукт на собствено мислене. Натрупаното разбиране за света трябва да се изрази, за да се сблъска с различните перспективи на другите хора и да се структурира моделът в главата на ученика.

            Знанието се трупа чрез конфликт на информации.

Различните книги имат различни идеи, различни концепции, различни понятия, различни интерпретации на фактите и дори различни факти. Сблъсъкът на противоречивите информации е това, което стимулира разума към изграждане и всеки съзнателно разрешен конфликт повишава капацитета на човек да разсъждава самостоятелно, рационално и прецизно. Разумът прави съзнателен, аргументиран избор между алтернативи ден след ден, теория след теория. Образованите хора са разумни същества. Разумните същества не повтарят чутото, без да го подложат на проверка, не повишават кръвното, когато някой не е съгласен с тях, когато им поискат аргументи ги дават, а когато аргументите срещу техните тези са очевидно непреодолими от техните аргументи, те оттеглят тезите си, докато съберат повече доводи в полза на своите идеи.

            Знанието е съзнание

Да знаеш нещо, означава да си го осъзнал. Осъзнаването е процес на разбиране в дълбочина на информацията, намиране на нейното правилно място в модела, който съзнанието е изградило и създаване на нова информация от това, къде е нейното място. Всяко знание има своите следствия, осъзнатата информация води до натрупване на нова информация. Ако научаването на нещо отвън, не води до самостоятелното научаване на нещо ново, наученото не е осъзнато и е изолиран факт, а не знание.

            Знанието е повече от разбиране

            Да разбираш даден факт е само част от това да знаеш – знанието включва и разбирането за мястото на факта в системата и последствията от това.

            Ученето е непрекъснат процес

Човек е жив, докато се учи. Прекъсването на ученето води до загуба на наученото. Втвърдяването на възгледите с възрастта означава само това – загубени са уменията за учене и оттам известните факти вече не представляват знание, защото е изгубено умението за тяхното напасване в системата. Сблъсъкът с нови факти, който не води до промяна в знанието е точно това – ново напасване не може да се направи. Веднъж записана в паметта, една система от факти престава да е знание, защото престава да е жива – да се променя, да се развива, да се напасва спрямо новите факти, да генерира сама факти. Знанието се превръща в информация и губи силата си.

            Изводи: Наизустяването на факти, повторението на чужди твърдения, нежеланието за четене, за учене, неспособността да се решават задачи извън ограничен набор от заучени подходи, липсата на защитимо собствено мнение и на факти, генерирани от собствения ум, всичко това са белези на необразован човек. Да си квалифициран не означава да си образован, също както четенето на книги само по себе си не е достатъчно  свидетелство за образование. Образованието е средство за оцеляване, а в момента България не се движи в посока, която да го гарантира, което означава, че необразованите хора в нея са или мнозинство, или тези, които решават, което е в противоречие с идеята, че са малцинство, тъй като образованите не биха пуснали необразованите да управляват , следователно необразованите са мнозинство. Ако искате да оцелеете, образовайте се и образовайте всички, които можете. Ако сте образовани, продължавайте с образованието цял живот.