Предстои ли война на Корейския полуостров?

Повечето западни наблюдатели и анализатори смятат, че войната на Корейския полуостров вече е неизбежна. Както е известно, Пхенян денонсира примирието между двете кореи от 1953 г. Повод за това беше провеждането на съвместни военноморски маневри на Южна Корея и САЩ. Във връзка с крайно напрегнатата обстановка на полуострова, Съединените щати подсилват своите сухопътни и военноморски сили. Създадено бе и Обединено командване на американските и южнокорейските въоръжени сили.
За начало на надвисналата война на полуострова, се смята преминаването от КНДР на т.нар. червена линия. Или с други думи, нападението на силите на севернокорейския режим на Ким Чен Ун през делимилитаризаната зона между двете кореи.
Според американските военни специалисти, най-вероятен е следният сценарий. Първо, в отговор на нападението от страна на КНДР, Обединеното американо-южнокорейско командване ще предприеме масирани въздушни удари, върху укрепените пунктове на севернокорейското командване. Предвижда се, бързо и решаващо, да бъде унищожена „централната нервна система” на Северна Корея. Това означава, че режимът на севернокорейския лидер Ким Чен Ун няма да знае, нито как протичат военните действия, нито ще бъде в състояние да ги направлява. Американците са изпробвали успешно тази тактика във войната в Югославия и по-късно във войната в Ирак, завършила със свалянето на режима на Саддам Хюсеин.
КНДР разполага с ограничено ядрено оръжие и с ракети за нанасяне на ядрени удари. По всяка вероятност, режимът на Ким Чен Ун ще приложи тази тактика, като на даден етап на военните действия, ще използва ядрено оръжие за поразяване на южнокорейските пристанища и на американските военни бази в Южна Корея. Това напомня, доктрината на НАТО, по време на разгара на Студената война, когато северноатлантическият блок, изправен пред превъзхождащите бронетанкови съединения на Варшавския договор, планираше нанасянето на удари с тактическо ядрено оръжие за спиране на противниковото настъпление.
Така или иначе, до война между НАТО и отдавна разпадналия се Варшавски договор не се стигна. Но в Пентагона са убедени, че режимът на Ким Чен Ун, на даден етап на военните действия, ще използва своя неголям арсенал от ракети с ядрени бойни глави.
Възниква въпросът, дали Северна Корея е успяла да създаде, макар и неголеми ракетно-ядрени сили. На този въпрос засега няма ясен отговор, поради пълната секретност, обкръжаваща тоталитарната Северна Корея.
При всяко положение, Обединеното командване на САЩ и Южна Корея, ще нареди бърза контраатака на своите военни сили на север, в посока на столицата на КНДР Пхенян. Тази контраатака ще бъде осъществена с комбинираната мощ на сухопътните, военновъдушните и военноморските сили на двата съюзника. Военната заплаха срещу Пхенян ще принуди Ким Чен Ун и неговото най-близко обкръжение да се опитат да избягат в съседен Китай. Макар отношенията между Китай и бившото му протеже КНДР далеч да не са така близки, все пак убежище за Ким Чен Ун едва ли ще бъде отказано от Пекин. Нещо повече, Съединените щати смятат да агитират, по дипломатически път, Пекин да предостави възможност за емигриране в Китай на севернокорейския лидер и обкръжението му, което би довело до бърз край на войната на Корейския полуостров.
Разбира се, това са само прогнози на американската страна. Ясно е обаче, че ако Северна Корея започне война срещу южния си съсед, съюзничеството на Южна Корея със САЩ и във военно отношение, бързо ще сложи край на севернокорейския тоталитарен режим и ще открие реална възможност за обединение на двете кореи. Малко или повече, това ще бъде реплика на обединението на Западна и Източна Германия.
Смята се за абсолютно сигурно, че нито Китай, нито Русия няма да се притекат на помощ на КНДР, предвид новата обстановка след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Събитията ще се развиват по коренно различен начин от корейската война от 1950-1953 г., когато Китай се намеси на страната на КНДР с армия от един милион души, а бившия СССР снабдяваше тогавашния режим на Ким Ир Сен с танкове, артилерия и МИГ. Така или иначе, изглежда, че вече се вижда краят на абсолютно изолирания от света и определено тоталитарен режим в северната половина на Корейския полуостров.