Ядреният покер на Корейския полуостров

Напрежението на Корейския полуостров продължава да нараства. По данни на американското разузнаване, Северна Корея е разположила на границата с Южна Корея цяла армада от танкове и тежка артилерия. Същевременно, заплахите на Пхенян да употреби ракети с ядрени бойни глави принудиха съюзника на Южна Корея – САЩ, да вземат ответни мерки, като базират най-новите си противоракетни комплекси на остров Гуам, където се намира американска военна база със стратегическо значение. По принцип, Съединените щати и съюзната им Южна Корея имат обединено командване, което според западните военни анализатори е във състояние за два-три дни да разгроми севернокорейските въоръжени сили.
Американската стратегия, вече използвана в Ирак и югославските войни, е да бъде „заслепен” противникът, като бъде извадена от строя централната му нервна система. С други думи, да бъдат унищожени центровете на командването на Пхенян.
Много въпроси около реалните намерения на Пхенян, засега остават без отговор. За блъф или изнудване става дума, или за риск, който може да завърши със самоубийство на режима на Ким Чен Ун?
Единствената държава, която има реално влияние върху Северна Корея, това е Китай, който снабдява КНДР с храни, петрол и въоръжение. Ясно е, че Пекин категорично не би искал пълномащабна война на полуострова, чийто край, при участието на САЩ е предизвестен – военен разгром на Северна Корея и завладяването на целия полуостров от американско-южнокорейските сили. Подобно развитие е напълно неизгодно за Китай, който в никой случай не би искал на изток да граничи с Южна Корея, където са разположени значителни сили на Съединените щати, включително ядрени сили.
На свой ред Русия, която днес има съвсем слабо влияние върху КНДР, е склонна да смята, че режимът на Ким Чен Ун чисто и просто блъфира, особено със заплахите си за употреба на ядрено оръжие. В Москва са напълно наясно, колко бързо би завършила войната на Корейския полуостров, чийто финал би бил разгромът на диктаторския режим в Пхенян и обединението на двете Кореи, под егидата на Сеул.
Има обаче, още един важен въпрос – този път, свързан с Иран, който върви по стъпките на Северна Корея, с ядрената си и ракетна програма. Наблюдателите отвъд Атлантика отбелязват голямата разлика в реакцията на САЩ, спрямо Северна Корея от една страна, и спрямо Иран от друга. Защото има достатъчно основания да се смята, че Съединените щати са готови за превантивен удар срещу ядрените инсталации на Иран. Американски анализатори виждат в тази позиция ролята на вътрешноамериканския фактор. От една страна, САЩ носят отговорност за сигурността на Израел, а от друга страна, се опасяват от война в Персийския залив, заради прекъсването на доставките от Близкия изток. Докато на Корейския полуостров, Вашингтон не бърза със светкавична военна операция срещу КНДР. Това измакване от страна на Вашингтон, може да доведе до блиц програми от страна на Сеул и Токио за създаването на собствено ядрено оръжие. Но нали Съединените щати, както Русия и Китай, са силно ангажирани с неразпространението на ядрено оръжие, което би направило контрола над страните, притежаващи такова оръжие, практически невъзможен.
Събитията на Корейския полуостров се следят с голямо внимание от целия свят, но това важи в най-голяма степен за Япония, заплашена от севернокорейски ядрен удар, от една страна, и от Иран, с неговата програма за създаване на ядрен потенциал, от друга.
Най-общо казано, напрежението на Корейския полуостров вече се превърна в световен проблем. Един проблем, при който на изпитание са поставени Съединените щати, както и Китай, с неговата сдържаща роля върху Пхенян.
Някои оприличават сегашната корейска криза с карибската криза от 1960 г. Тогава съветският ръководител Хрушчов, бе принуден да отстъпи и да изтегли ядрените си ракети от Куба, намираща се само на няколко десетки километра от Флорида. Разликата обаче, между карибската и корейската криза е огромна. Защото по времето на карибската криза светът беше само на една крачка от термоядрения апокалипсис. Сега иде реч за нещо друго – далеч не толкова драматично, но достатъчно опасно.