Управлениски не /до/умения и съвсем неоправдано самохвалство и нарцисизтм!

Наскоро прочетох интервю с Йордан Герджиков, председател на 39-то Народно събрание /НС/. Той се възмущаваше,  че председателката на правната комисия на довчерашното НС Искра Фидосова се хвалела каква огромна законодателна работа са свършили. И посочила, че били приети 555 закона. Не разбрах дали в тази огромна бройка са и измененията на закони, ратификациите на международни спогодби и задължителното приемане на бюджетите на държавата, НОИ и тем подобни, без които не може. Такова включване, за да станат цифрите по-впечатляващи, е съвсем неправилно. Защото в новия закон често се правят промени само на някои думи, което съвсем не означава кой знае какво  напрежение на мисълта. Подобно е положението и с ратификациите. А вече писах веднаж, че текстовата част на държавния бюджет за 2013 година е mot a mot  /дума по дума/ преписан от този за 2012 година и е добавено в повече само едно изречение. Така че и в този случай цифрата 555 е  "малко  преувеличена", както писал Марк Твен по повод съобщение за смъртта му.

Но нека проследим каква титаническа работа е свършило мнозинството, за да направи съществуващите закони в унисон с предизборната платформа на ГЕРБ. В 2009 г. не е приет нито един нов закон. Имаха  само 5 месеца, но трябваше да се използват рационално за налагане на вижданията им. Имаше само 50 изменения на закони. Следващите години също не внесоха някаква промяна: 2010 г. - едва 7 нови закона, 113 изменения на закони и 339 постановления на Министерския съвет /ПМС/,  2011 г. - 10 закона,  103 измененияи 377 ПМС,  2012  г. - 10 закона, 83 изменения и 355 ПМС. За краткото по-малко от тримесечие управление - 6 закона и 70 ПМС  Виждаше  се краят и управниците много бързаха с ПМС / за 5 дни - 24!?/. По начало през целия период приетите ПМС надминават по брой работните дни, което показва, че управниците нямат стройни планове за  развитие, а приемат решения стихийно, по хрумвания. И най-често ПМС се издават  за прехвърляне на средства от едни позиции в други. Това показва, че не се приема точен бюджет, а само се маркират различните позиции и после се прехвърлят на съвсем други места. Такива прехвърляния на бюджетни пари от едно министерство в друго през 2012 г. има  46. Затова като подигравка прозвуча възражението на председателката на здравната комисия на предложение на опозицията, че трябвало да се направи между двете четения на изменението на закона, защото бюджетът не можел да се изменя. Като че ли и направените по редовен начин опозиционни предложения се приемат! Най-често пари се прехвърлят на МРРБ за развитие на районите, а после могат да идат другаде. Така например с ПМС № 27 от 7 февруари 2013 на МРРБ бяха прехвърлени 150 млн. лева за любимите на министър-председателя автомагистрали, ремонти на пътища и други подобни. Но тези, за които бяха предназначени, не можаха да им се зарадват. Служебният кабинет ги намали на 130 млн. с ПМС № 75 от 29 март 2013 и ги разхвърли на разните министерства и държавни агенции. На МС бяха отредени 437 хил. лв., на Министерството на финансите, на ненаситното МВР както винаги лъвския пай от  2.47 млн. Министерството на физическото възпитание и спорта закачи 61 хил., макар че с ПМС 71 от 12 март 2013 г. му бяха отпуснате  1 747 200 лв. за "целево финансиране на държавната политика за създаване на олимпийски звена в спортните училища". Вместо да закрият това министерство след като похарчените милиони за подготовката за достойно представяне на Олимпиадата в Лондон спечелихме само един сребърен и един бронзов медал. Както не оправдава съществуването си и Министерството на икономиката и туризма ... След като нямаме икономика, защо ни е това министерство. Че  дори го клонираха и в Пловдив. Добре, че замлъкнаха за фиксидеите повечето областни центрове да се  обзаведат и с министри...

Това е само малка част от "милата родна картинка", на която се нагледахме вече почти 4 години!  Управленски не/до/умения, съчетани с неоправдано самохвалство и нарцисизъм. 

Антон ЧАКЪРОВ, адвокат

 Стара Загора, 23 април 2013 г.