В деня на размисъл

Кариерната стабилност на партиите.

         „Разрешен” ми е ден преди изборите да остана сама със себе си и да помисля за кого да гласувам.

         Внимателно изчетох програмите на по-едрите „партиини” играчи. Да си призная, отново (за кой ли път) не видях грижата за обикновенния човек, а „грижата” за народа като обща маса от хора, а не като хора, преминаващи през Живота освен с обществената драма на държавата, но и с личната драма засягаща пряко индивидуалното развитие и съществуване на всекии един от нас.

         Непрекъснато в обществото се тръби за финансиране по различни програми „Конкурентноспособност”, „Човешки ресурси” и т.н, и в един момент се оказва, че не разполагаме с партиен „ресурс” на  който да заложим и се доверим.

         Размисъл !?!

         За какво трябва да размишлявам:

         За осакатената и безсилна пенсионната реформа (та нали настоящите партиини играчи, са миналите „реформатори” които върху гърба на народа се учеха на „политика”, създаваха схеми за обогатяване и „предприемаческия” дух бе съсредоточен в лична облага, а не в просперитет на страната.)

         За безсилието на образователната система.

         За безсилието да бъде премахнат двойния стандарт и двойното счетоводство на „терикати” управители в бизнеса.

         За невъзможността да живееш честно.

....дали си струва да се изсипва още помия в ямата в която плуваме...едва ли, но за размисъл за това, какво място ми е „отредено” в различните политически платформи определено си струва да размисля.

         В тази посока на размисъл достигнах до аналог, който дълго време ми се е изплъзвал.

         Какво имам пред вид?

         По една или друга причина всеки от нас е преминавал през интервю за работа. Собст-веникът на фирмата е поставил определени условия (друг е въпроса, че понякога и той самия не отговаря на това, което изисква от другите). Интервюиращия си „създава”  мнение за нас от СV-то което сме депозирали и „разговора” който води с нас. След определен анализ, вече става ясно дали сме за тази работа или не.

         Какво представляват изборите?

         Не представляват ли „назначаване” на ръководни държавни длъжности, партиини кандидати от нас ... от народа?

         А как става това „назначаване” ... (виж тук става вече интересно) с партиина програма. Но, да си признаем честно - партиината програма не носи информация за лични качества,  компетентност и отговорност още повече за определени лидерски качества, защото за да си ЛИДЕР първо трябва да бъдеш Лидер на самия себе си, а преходът в страната показа криза на ръководни кадри с личностна харизма и надпартийно мислене ... с една дума ДЪРЖАВНИЧЕСКО МИСЛЕНЕ.

(Нека не забравяме, че ръководителя на всяка партия със своето поведение и личностни характеристики, поставя отпечатък върху „поведението” и личностния „почерк” на самата партия. А това е много ценна за избирателя информация.)

         Следователно, нито една партия до настоящия етап не направи РЕВИЗИЯ на своите кадри. Измамната гордост, от наличието на кандидати с научни степени, до такива с извъндържавни постове като „стабилни” водачи и ръководители във всяка една партия не са гаранция, че именно това са хората, на които можем да се доверим.

         Възможно ли е да знаем какъв човек ни предлагат самите партии и искат нашите гласове, за да бъде издигната кандидатурата на посочения от тях кандидат?

         Да!

         Това е напълно възможно, чрез инструментариума на кариерния консултант, както и с допълнителните алтернативни методи на извличане на информация за интересуващата ни личност.

         За да не бъдем голословни, нека проследим кариерното развитие в политиката на ръководител на партия стартирала своето участие в зората на демократичните промени в страната. (за нас представлява не толкова името или „известността” на този политик, а неговото кариерно развитие във властта.)

Развитието на всеки един от нас е съпътствано от външни обстоятелства (тези,които не сме в състояние да управляваме, но от които можем да се възползваме в определен момент) и ресурс от индивидуални способности.
До колко можем да съчетаем тези два „елемента” в Живота и личностното си израстване, всичко това е въпрос на умението да структуираме своята Жизнената стратегия.
На горе посочената фиг.1 въз основа на резултатите от анализа (тук той не е поставен в своята подробност) са начертани графиките описващи:

1. Графика на Развитие на външни обстоятелства спрямо индивидуалното развитие на индивида в обществото (графиката е отразена с червен цвят) – Горна граница (Гг).
2. Графика на Кариерното развитие на разглеждания от нас ръководител на партия (графиката е отразена с зелен цвят) – Кариера.

В допълнителност са отразени и трендовете съответно на горната граница, като – Тренд Гг и Тренд Кариера.
Първичната информация снета от поведението на трендовете, е видно, че въпросното лице умело ще се възползва от външни обстоятелства, с цел осигуряване на индивидуална стабилност в обществото, която стабилност ще започне да дава своята неустойчивост на 52-53 годишната възраст на разглеждания от нас партиен лидер. (виж. фиг.1)
Времевият интервал от неговата 25 годишна възраст (т.С) до неговата 55 годшна възраст (т. Е) е период на умело „вкопаване” във властта. Старта на политическата кариера (вече като професия) е отбелязан с т.D ( 40 годишна възраст). Пресечната точка на трендовете отчита възраст 45 г, когато въпросното лице става Ръководител на управляваната от него партия. Интерес представлява и факта, че в периода на”вкопаване” във властта, действията на въпросното политическо лице са съпроводени с два доста нашумяли скандали -втория като събитие е отразен чрез т.Е от графиката (фиг. 1), където двете трендови линии пресичат графиката на Кариерното развитие.

От този момент (т.Е кариерната крива върви към своето „дъно”) въпросното лице е изчерпало сноите възможности за развитие на своята кариера във властта, (за което говорят неговите действия-разпадане на оглавяваната от него партия, сформиране на нова и невъзможност вече да „задържа” съмишленици около себе си.)

Присъствието и „оставането” във властта, или развитието на лицето на „длъжност” политик в индивидуалното кариерно развитие вече е въпрос на време и игнориране от външните обстоятелства. Доказателство за това се явява растежа на тренд Гг над Тренд Кариера с пресичане на графика1-Развитие на външни обстоятелства спрямо индивидуалното развитие на лицето в обществото (графика отразена с червен цвят) (фиг.2).

Пред вид прогностичния характер на методиката, не е далеч времето, когато въпросното лице, само ще обяви оттеглянето си от властта, но определено участието му в тези избори, ще бъде неговата Лебедова песен, поради факта че политическата му кариера се е изчерпала от съдържание на креативност, лоялност и морално поведение.
Логично е да си зададем въпроса, струва ли си да дадем гласа за този „лидер” или гласувайки отново за него му осигуряваме спокойно политическо присъствие още четири години, а за нас остава още веднъж разочарованието от несполучливия избор.
А да сте видяли „съкратен” политик или политик засегнат от пенсионната реформа, тази която я създадоха с присъствието си на меките столове в парамента?
Общо казано – името на този политик върви със своята сянка пред него, а не със своята градивност, в която ни уверява самото лице в Програмата на ръководената от него партия и представяни и режисирани от неговия PR екип „успешни” интервюта и изказвания.

Ако партиите, имаха възможност да направят своя кадрови преглед, тогава нямаше да акумулират недоволството на народа чрез излизане на улицата, а щяха да представят възможностите на своите кандидати в прозачен вид и давайки възможност на всеки от нас да направи правилния за себе си избор, без да се упрекваме след време в „неправилно избрания” политик и поредното грешно правителство.

Едва тогава призива
„Всеки трябва да даде своя глас”
ще добие своята прагматичност.