Уличните протести и някои парадокси

НЯКОИ ПАРАДОКСАЛНИ ДОСЕГАШНИ ИСКАНИЯ НА УЛИЧНИТЕ ПРОТЕСТИ

Има нещо парадоксално в уличните протести продължаващи повече от седмица, независимо от допуснатите грешки и гафове. Министър председателят доц. Орешаршки, Сергей Станишев и други политически личности съвсем почтено и цивилизовано се извиниха, нещо което не се е наблюдавало така убедително от предишни правителства. Основателно протестите започнаха заради гафа със случая Делян Пеевски. След като проблемът беше решен по един цивилизован и коректен начин, опирайки се на демократичните принципи - извинение и вслушване в гласа на народа от управляваяите, протестите недоумяващо прераснаха в искания за оставки на правителството. Да оставим обстоятелството, че на тази етап на развитие на страната прерастването на социално икономическата криза в политическа е крайно неуместно и безотговорно. В протестите много лесно се издигат лозунги за оставка по всякакъв случай. Партийните оставки са вътрешно партийна работа на ръководставата, членовете на партиите и техните избиратели и симпатизанти.

В досегашните искания има нещо парадоксално. В страната има заинтересовани сили, които да създават напрежение, хаос, да пречат на новото правителство и то да се провали. Има съзнателно наслоена негативна психоза, омраза сред населението и особено сред младежта, относно отношението към миналото, респ. към социалистическата партия. Тази психоза и омраза до известна степен чрез манипулации и съзнателно обработване на мозъците доведе до заболяване и на обществото. За съжаление несъзнателните подбудители на това опасно заболяване са и някои тясно скроени (вероятно и лично заинтересовани) анализатори, социолози и политолози, които използват медиите, за да внушават на народа недоверие и страх от управлението на коалиция за България в сътрудничество с ДПС, макар и с недоумяващата и противоречива роля на АТАКА, да предсказват скорошното падане на това правителство и т.н. Наистина парламентарната конфигурация е неособено добра и създаваща условия за спокойна работа. Въпреки емоционалното и на пръв поглед недоумяващо поведение, Атака все пак си дава сметка до къде би могла да бъде тласната държавата от някои недалновидни деиствия; поведение и решения. За съжаление разделението на партиите и тяхното противоборство доведе и до разделение на народа.

Необичаен е фактът, че още от първия ден новото правителство бе подложено на натиск и удари с цел провал от страна на опозиционните сили. Нима това е морално и почива на принципите на демокрацията!? Нима това правителство не беше избрано по демократичен път, след като Герб не можа да състави правителство!? Не се чуха никакви гласове на протести срещу крайно деструктивната роля на опозицията – в парламента, както и на някои извънпарламентарни партии тръгнали да касират изборите, въпреки големия гаф с бюлетините в Костинброд. Това означава, че ръководейки се от тясно партиините си интереси, опозицията съзнателно подклажда народното недоволство и омраза, стремейки се към властта, с цел реваншизъм и замаскирване на някои подсъдни действия на Герб. Яхнато беше народното недоволство и парламентарната и извънпарламентарна опозиция се сляха” невидими” с народа, криеки се зад неговия гръб. Сякаш бяха забравени феруарските протести срещу недалновидната и грешна политика на предишното правитекство. Да оставим явно и категорино доказаните вербувани провокатори и платени „протестиращи”. А той народът лесно се приспособява към основното ядро, то има нужда и от водачи. Накъдето го поведат в такива моменти водачите, на там и той върви.

Народът излезе да негодува, заради тежкото мизерно положение в което е изпаднал. Всеки изразява недоволство от собствените си проблеми. Недоумяващото е, че протестите се насочиха към новото правителство, което на този етап няма никаква вина. То е декларирало, че ще се вслушва в конструктивните искания на народа и се старае да доказва на практика своята политика още от началото. Възможно е и е допустимо е да се получават грешки. Важното е те да бъдат своевремено решавани, както това става на практика. За разлика от предишното правителство, ясно беше огласено, че това правителство дойде на власт със сериозна конкретна програма за реформи в името на решаването на социални и икономически реформи, свързани с исканията на народа още от февруарските улични протести. Оповестени са веднага ученически и майчински добавки, увеличение на заплати и пенсии до края на годината, намалението на цената на тока. Да не забравяме, че от искане за увеличение на цената на тока до 40% по време на предишното правителство, новото правителство за по-малко от месец намери изход, за да намали тази жизнено важна цена на този етап с 5%. Това са реални първоначални стъпки в посока за решаване на исканията на протестиращите и на останалата част от народа. Без да е структурирано както трябва, без да е навлязло в работата в отделните сектори на държавните институции, без да се отчита дори съзнателното отказване от 100-те дни спокойна работа, както е процедирано при предишните правителства, изведнъж протестите прераснаха в искания за оставка на правитеството на Орешаршки. Демокрацията не означава само негативизъм, отрицание, но тя е свързана с правила и подкрепа при изпълнението на важни за просперитета на народа и държавата задачи и да се взисква разбира се за тяхното изпълнение. Разумът по недвусмислен начин показва, че тежките проблемивъв всички области на материалния социално икиномичерски и на духовния живот не могат да бъдат решени изведнъж.

Необяснимо звучи и обстоятелството, че протестите са насочени срещу правителството на Орешарски, въпреки всенародното признание, че по време на управлението на Герб отечеството ни опря до дъното, че народа бедства и мизерства, че в продължение на близо 4 години пенсиите и заплатите за обикновените трудови хора бяха замразени, че икономиката беше доведена до почти пълна разруха, а безработицата и то предимно сред младежта до отчайващи размери, че образованието и здравното обслужване са под всякаква критика. Ако тогава протестите бяха насочени срещу Герб, сега прибързано и заинтересовано от някои сили недоволството беше стоварено от болната глава на здравата.

Друг е въпросът, ако уличните протести бъдат насочени срещу цялата политическа класа, която е поела и носи отговорносстта за състоянието на народа и държавата, ако се изисква от политически консесус в името на спасението на отечеството ни от още по-големи беди и хаос. Това би означавало, че лозингите от типа „Оставка на правителството„ на Орешаршки би трябвало да претърпят еволюция и промяна. И за голяма радост вече има тенденции, че по-голямата част от мирно и разимно протрестиращите ще осъзнае истинската причина и вината за състоянието на страната и чрез своите конструктивни протести и предложения ще помогне на настоящето правителство поело високо отговорната мисия да измъкне държавата, респ. народа от незавидното дъно в блатото и неизвестното на хаоса.

Има основание и доказателства, че новото правителство, политическите личности, депутатите от управляващите партии съзнават, че над техните глави виси „Дамоклиевият меч” и че те по недвусмислен начин се стараят да показват, тяхната решимост да служат на народа и да се вслушват в неговите коректни, конструктивни и реализуеми искания на етапа на развитие в което се намира страната ни. За реализацията на разумните искания протестиращите би трябвало да настояват за отговорно политическо поведение и на опозиционните и извънпарламентарните партии и неправителствени организации и движения, и по този наччин да съдействат за намаляване на конфронтацията и омразата почиващи на тясно партийните интереси. Управляващите показват, че имат волята и решимостта да се справят с високотговорната мисия поставена им от обществото. Те се нуждаят от време да покажат какво могат и тогава да получат присъдата на обществото.

Подготвил д-р Богомил Великов Колев

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.