Краят на ерата Берлускони

Италианците, а и другите граждани на Европа, в продължение на години следят с голям интерес съдебната сага срещу големия италиански медиен магнат и бивш премиер Силвио Берлускони. Най-после обаче, дойде и самата развръзка. Съдът в Милано осъди Берлускони на седем години затвор и забрана да заема всякакви публични длъжности. Мнозина трудно повярваха на присъдата. Та нали Берлускони неведнъж е претърпявал политическо и съдебно поражение, но досега винаги се е измъквал и отново е заставал изправен на крака. Съдът в Милано постанови освен съдебната присъда за седем годишен затвор на ловкия политически и бизнес играч, още и пожизнена забрана да участва в държавната политика.
Както изглежда обаче, самият Берлускони все още не се е предал. Той разчита Касационният съд – висшата инстанция в Италия, да отмени присъдата на 77-годишния бивш премиер. Та нали Берлускони не един път е излизал от катастрофалното си положение и така да се каже е възкръсвал.
Няма да коментирам дългата и сложна сага на неговите действия, нарушаващи италианските закони. По всяка вероятност може да се предположи, че Касационният съд ще потвърди издадената в Милано присъда. Любопитното в случая е, че значителна част от италианците са сякаш запленнени от неговата „лична харизма”, каквото и да означава това. Непредубеденият наблюдател у нас по аналогия се сеща за „харизмата” на бившия български премиер Бойко Борисов, който изгради около личността си доста силна партия. Нещо повече, Борисов и неговата партия ГЕРБ управляваха страната ни близо четири години. Някои в България основателно наричат ГЕРБ „клика”, но тази клика събра най-много гласове на парламентарните избори.
Но да се обърнем отново към случая Берлускони и събитията в Италия. В по-далечно и в по-близко минало в Италия, чиято физическа география е с формата на бутуш, не един високопоставен политик и премиер е попадал под ударите на закона. Най-често за връзки с неподлежащата на квалификация сицилианска и италианска мафия. Обикновено, поразеният от закона висш италиански политик се е спасявал с бягство в далечна страна, с която Италия няма договор за екстрадиране. Вероятно, на това сега рачита и самият Берлускони. Съдът в Милано не го обвинява във връзки със зловещата италианска мафия Коза ностра. Неин вариант и разклонение със същия произход от Сицилия съществува и в САЩ. Защото мафията е дълбоко секретна, тайно организирана и с много разклонения, която има общ бизнес и общи политически интереси, заради които е платил с живота си не един съдебен магистрат, който се е опитал да я изправи пред съда. Затова ми се струва крайно неуместно по площадите на София хиляди протестиращи да скандират срещу управляващите с лозунга „мафия”. Или тези немалко хора не знаят истинското значение на истинската мафия, която се занимава с тъмни дела, извън закона и общоприетите норми, или съвсем произволно нарича мафия всяка политическа договореност, сключена без предварителна прозрачност.
Но все пак, каква ще бъде съдбата на Силвио Берлускони, след неговото осъждане от миланския съд. Една възможност е да избяга в далечна страна, с която Италия няма споразумение за екстрадиране на обвинени в сериозно нарушение на законите. Това обаче, едва ли е възможно предвид напредналата възраст на Силвио Берлускони. В такъв случай остава само един вариант – да излежи присъдата си в някой италиански затвор.
В същото време, в Италия сякаш няма политическа партия, която да има достатъчно парламентарно мнозинство, за да поеме самостоятелно кормилото на властта. От една страна, ловкият политически играч Берлускони е харесван, дори смятан за идол, от немалка част от своите сънародници. От друга страна, дори с помощта на партията на италианския комик Грило, който след последните избори се пласира доста добре в италианската политческа система, левоцентристите не могат да бъдат стабилна ефективна алтернатива на Берлускони и неговата партия в парламента. С други думи, Италия без Берлускони, ще изпадне в политическа безтегловност, изход от която не се вижда на хоризонта. Но такава е била съдбата на италианската партийна система в целия период след Втората световна война.