Май пак ще трябва да чакаме зимата

Кой каквото ще да мисли. На високо или ниско ниво, заради културата си или по други причини не вярвам в смисъла от мирното продължаване на протестите. Не мога да накарам никого насила и не искам да ставам единствена жертва, но вярвам само и единствено в тоягата. БСП, ДПС, Болен и тихите им гербаджийски приятелчета могат да бъдат свалени не с красиви възгласи, а с камъни и дърве. Но виждам, че почти никой не иска това. Хората смятат даже само един-два домата за "екстремизъм". Страх ги е да не развалят имиджа на протеста, сякаш този имидж е най-важен. Миков се гаври с протестиращите. Монов ги нарича с обидни имена. Сидеров пръска слюнки. Местан и Доган тихо си гледат хаира. Извънпарламентарните "десни" мълчат. Тиквата си чака момента. Васко Кръпката пее: "Ако ти ка-" и му се радват, но не слушат текста. Сенатът знае, консулът вижда, а престъпникът си живее на свобода...

Картаген трябва да бъде разрушен. Стига протести. Трябва бунт. "Ама полицията е с нас, жал ни е". Ако е с нас, няма страшно. "Ама може да обърне дебелия край". Е, нали уж беше с нас? Ако обърне дебелия, оставяме гаджетата у дома и отиваме на площада с бухалки и железа. Но какви ги говоря, вие всички ще продължите да пеете и да се смеете, докато ви писне и оставите гнусното Народно събрание да иде във ваканция. Истинските недоволства ще започнат чак наесен и през зимата, когато цените и времето обърнат дебелия край. Така смятах и до назначаването на Пеевски, но после се подведох по уж енергичните протести, които обаче излязоха просто приятни... и ялови. Впрочем, недоволствата ще започнат, само ако не сме тотални страхливци. Защото това сега е само малко музика. Ако някой смята другояче - наивен е. Разбира се, бих искал да стане чудо и да се окаже, че греша. Но не се надявам на такива неща.

Писна ми. Протестирам, откак се помня. Надявам се през ноември пак да има нещо. Събудете ме тогава. Тоя път ще дойда с парче желязо. Носете си го и вие.

На първи юли все пак ще ида да повикам: "Оставка!". Но не става с викане. Става с бой, колкото на красивите да не им се иска да го признаят.