Спомени и размисли за миналото и настоящето време

След изборите България се намира в трудна патова ситуация. Социалистическата партия направи опит за съставяне на програмно правителство начело с Пламен Орешарски. Той като министър-председател се постара да включи в правителството професионалисти с различна насока на подготовката. Допуснати бяха някои погрешни кадрови решения. Това възбуди недоволството на много протестиращи. В последните дни моето впечатление е, че не малка част от тях искат оставка на правителството, без да знаят за какво протестират. В протестите се включиха много млади хора на ученическа възраст с претенцията, че представляват народа. А всъщност представляват интересите на провалилата се партия ГЕРБ и на някои десни партии, които не можаха да влязат в парламента.

 

Защо се стигна до това? Главната причина е в БСП и нейното ръководство и перссонално в председателя на БСП Сергей Станишев. Той си позволи да даде пълна власт на Орешарски за привличане в правителството на хора, негови познати, в това число и назначени от него областни управители. Ръководството на БСП беше изолирано от решаването на кадровите въпроси. Не само това. Преди изборите Станишев настоя да се изберат някои народни представители, включени в листите по негово усмотрение. Всичко това фактически беше бягство от отговорност на ръководството на БСП и лично на председателя Сергей Станишев. Проведеният пленум на НС на БСП след изборите показа големия разнобой в състава на пленума. Аз очаквах, че Станишев ще бъде освободен като председател на партията, че ще бъде избрано ново ръководство на БСП, което да провежда по-лява политика и да привлече много от разочарованите от партията при провеждане на нови избори. Може би това ще стане на по-късен етап. Дано. Ако това не стане, БСП постепенно ще намали влиянието си и едва ли може да бъде избрана да управлява държавата в бъдеще. (Въпреки протестите, трябва да се даде време на правителството да реши някои основни проблеми в интерес на хората.) При едни нови избори десните партии ще се мобилизират и ще спечелят мнозинство в бъдещия парламент. Това може да се очаква, защото финансовата и икономическа криза в Европа и САЩ показа, че капитализмът не може да реши проблемите на трудовите хора. Антикомунистическата пропаганда ще се увеличава. Капиталистическата класа се страхува от бъдещето. Много членове на БСП, които са със социалистически, комунистически убеждения, ще загубят доверието си към БСП.

 

Тезата, че в политиката няма лява и дясна насоченост, че преобладава прагматизъм и че няма класова борба, все повече се дискредитира. Животът показа, че БСП е една от многото социалдемократически партии. От тях не може да се очаква промяна на политическата и икономическа система на държавата. Бавно, но неумолимо социализмът ще овладява народните маси. Социализмът се възражда. Но бъдещето няма да бъде на съветския тип социализъм. Комунистическите партии в различните страни ще намерят пътя за възраждане на социалистическата система в зависимост от конкретните условия. Навремето Ленин беше казал, че марксизмът не е догма - той показва основните насоки, които ще се развиват при съвременните условия на обществото.

 

Животът показа, че комунистическите партии ще укрепват въпреки трудностите и засилващата се антикомунистическа пропаганда.

 

Специално у нас, в България, според мен трябва да се осъществи обединението на комунистическите партии под каквато и да е форма. Да се създаде ляв, социалистически фронт, в който да се привлекат разочарованите от БСП, някои от членовете на Отечествения съюз, новата левица, която напусна БСП, а също и други граждани, недоволни от капиталистическата система; хора от работническата класа, от селата, част от интелигенцията, всички недоволни от положението, в което се намира България.

 

Този ляв социалистически фронт трябва да оформи своя програма за осъществяване на прехода към социализма, като използва опита на другите страни.

 

Този обединен социалистически фронт трябва да предвиди възстановяването на индустриалното производство, намалаване на безработицата до минимум, провеждане на националноотговорна политика в интерес на трудовите хора. С провеждане на референдум да се реши ще продължаваме ли да членуваме в НАТО и Европейския съюз и каква външнополитическа ориентация трябва да има България. Трябва да се приеме нова конституция, в която да се предвиди равнопоставеност на държавната, кооперативната и частната собственост, засилване ролята на държавата не само като регулатор, но и като собственик на средства за производство, ролята на гражданското общество, прогресивно подоходно облагане и други реформи, които ще позволят преход към социалистическа политическа и икономическа система.

 

Всичко това изисква да се ангажират интелигентни, образовани хора с марксистки убеждения, които, без да се съобразяват с някои догматични виждания, да разработят такава програма, която да осигури преход към социалистическа система. Този преход може да се осъществи не за година-две, не за един мандат, а за доста години напред.

 

Много от тези промени могат да се осъществят и без преход към социалистическо общество. Това е така, защото България е малка страна, член на НАТО и Европейския съюз и няма да ни позволят такъв преход, ако нямаме помощта на някоя по-голяма държава в Европа, която да е осъществила този преход.

 

Трябва определено да заявя, че нямам претенции, че тези мои разсъждения са цялата истина. Напротив, необходимо е много хора, лявомислещи, да се замислят, да следят събитията, да търсят информация за всичко, което става тези дни в България, да търсят сами отговор на въпросите, които животът поставя пред всички нас.