Капка в морето

В последните месеци държавата ни се тресе от протести, антипротести, парламентарни избори и все събития от политическия и обществен живот на страната. Тези събития карат всеки един загрижен за бъдещето си човек да се замисли върху случващото се.

Е, аз съм част от това множество, което се вълнува от събитията в страната и като млад човек си задавам един съвсем обикновен въпрос, а именно - Сънувам ли?

Все повече се убеждавам, че живеем в държавата на неограничените възможности. Но не в онази държава, в която всеки има възможност за реализация и добър живот, а в държава в която всеки ден си казваме, че това е невъзможно да се случи в нормалните държави.

Тук, на това малко късче земя, което се нарича България не от днес или вчера, не действат законите на логиката и въобще законите на нормално случващи се събития. Очевидно е, че в нашата мила родина стоителите на държавата (каквито би трябвало да са политиците) не подлежат на законите на морала, за тях няма ценности, няма правила, няма забранено. За тях всичко е позволено.

В 21 век един народен представител в България може да се държи като диктатор над целия народ, да се разкарва пред парламента с бухалки, пистолети и други оръжия, без дори съвестта му да се обади с шепнещо гласче - "Какво правиш, ти си представител на народа, ти трябва да си пример за нацията и младото поколение. Защо се разкарваш с бухалка, смяташ ли да я използваш и върху кого?". Това е съвсем нормално включване на съвестта, която всеки един от нас притежава.

Изглежда, че или сме стиглани положението в което съвестта вече липсва, или нещо още по-лошо - има я, осещаме я, но я подтискаме,казваме и да мълчи.

Що за държава е тази, в която един политик не проявява чувство на елементарен разсъдък? Или този политик проявява разсъдък, но не му пука, защото знае, че България е "държавата на неограничените възможности"?

Това е само една капка в морето. А морето за съжаление става толкова голямо и дълбоко, че вече сме потопени до глави в него. Е, поне младите сме така. Или повечето от нас.

А за нашите майки и бащи, баби и дядовци - не ща и да мисля, че сърцето ми няма да понесе...

В съзнанието ми изкачат думите:

Господи бди над България,
Господи благослови.

Не за постиня създаде я,
с рози я засади...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.