Два протеста - две класи?

или

кой за какво се бори в милата ни родина?

    И така нататък, и тем подобни – неясно докога. Безумни искания, които взаимно се изключват. И се противопоставят на съвсем справедливите искания от февруари. Дори практически саботират тяхното решаване.

    Случайно ли  е това, че за пръв път в България за последните 24 г. един масов протест бе противопоставен на друг по-късен, макар и не толкова масов? Къде са причините за това?

    И на протестите през февруари имаше нереални или противоречащи си искания. Както и такива, които не биха постигнали търсения ефект, а напротив. Има ги и днес – като това за мажоритарна система на изборите. Или за отзоваване на депутати. Достатъчно се изписа защо подобни идеи няма да сработят и затова няма да ги анализирам тук.

    Или обратно. Но точно това е най-съществената разлика между протестите от февруари и юнските. През зимата българите излязоха в пъти по-масово и в почти всички градове. Защото над 80% от народа беше доведен до състояние близко до мизерията от тогавашните управници.

    Исканията бях свързани предимно с оцеляването на хората. И с желанието за справедливо възмездие на всички виновни за дереджето им. Тогава ги нямаше днешните блюстители на морала. Дали защото беше студено, а те са свикнали на комфорт? Или просто защото сит на гладния не вярва? Може би не са видяли нищо неморално дотогава? Или хранилката все още си работеше безотказно и нямаше време за губене? Пък и кой рита срещу благодетелите си, нали?

    Протестът от юни възникна спонтанно и имаше наистина огромна подкрепа от българите. Но само до момента, в който беше отменено решението за шефа на ДАНС. Оттам нататък смисълът му се удави в чиста халтура, подхранвана активно със средствата на „обективни“ национални телевизии и с парите от контрабандни канали.

    Вече беше почти невъзможно да се открият бедни хора на тези хепънинги. Но пък беше пълно със скъпоструващи домашни любимци, детски колички по последния писък на модата, пробляскваха маркови часовници и последни модели смартфони... В шоуто се включиха всепризнати манипулатори, от калибъра на Найо Тицин, Евгени Михайлов, Ивет Добромирова, екипа на Яне Янев и сие. Усещането за изплъзващия се кокал ги шибаше като с камшик и ги държеше на улицата, за да надуват свирките си в нещо като полу-транс. Забелязвате ли, че на този път няма микрофони – никой не иска да обявява публично точно за какво протестира. „Оставка на още незаработилото правителство, майната им на току-що приключилите избори и – това е. Какво следва, ако това се случи – не ни дреме. Ние сме си добре и сега!“ – това е накратко същността. Не случайно и синдикатите не припознаха протестите след първите два-три дни на справедливо недоволство. А те умеят да напипват пулса на работническата класа.

    Подгряването от страна на БНТ и БТВ започваше още от предния ден. Какви и къде ще са утре протестите – без да се казва кой е решил това, разбира се. Колко още по-масови ще бъдат те – въпреки, че от ден на ден редиците намаляваха и все повече хора проглеждаха за манипулацията с тяхното чувство за достойнство и справедливост. Дори  и по време на преките предавания от парламентарната зала, които БНТ нямаше как да не излъчва, тя чрез подвижни надписи призоваваше да се гледат извънредните й новини по БНТ2, за да се мобилизира целия протестен потенциал. Уви, през деня той достигаше едва до няколко десетки или стотици хора. Въпреки безплатното кафе и тоалетна хартия.

    Внимателният анализ на участниците и исканията в двата протеста категорично показва, че става дума за две класи или прослойки протестиращи. Първата, от февруари, представлява интересите на над 80% от българското общество. И основните искания на тези хора са икономически и социални преди всичко.

    Втората прослойка практически изразява интересите на не повече от 10-15 % от българите. Това са симпатизантите на доскорошното статукво и ГЕРБ, обръчите от техни фирми, олигарси, президентското лоби, разни маргинални и обслужващи Борисов партийки и НПО и медийния им слугинаж. При тях движещите сили са главно две – да запазят позициите си с всички възможни средства и на всяка цена и да не допуснат да излязат наяве далаверите и престъпленията на предишното управление. И затова на кукловодите на тези „пърформанси“ изобщо не им пука за дереджето на масовия и тотално обеднял през последните години българин. Щял да настъпи хаос, ако има нови избори? „Ами нека, в мътна вода най лесно се лови риба и прикриват следи“, казват си те. Нямало да се промени нищо съществено при избори веднага. „Какво по-добро от това – пак ще сме си ние!“, потриват те доволно ръце и надуват свирки и тромби.  Ама приемането на законови предпоставки за намаляване на цените, за защита на българското производство, за увеличаване на пенсии и заплати ще се забави! „Е, и – какво ни засяга нас това?“, подсмихват се те, мажейки препечената си филийка с чер хайвер.

    Те си седят спокойно в уюта на близкото до протестите заведение или наблюдават репортажите на медийните си послушковци на огромната плазма в просторния хол. Всички техни служители със семействата и децата си са изпратени да надуват свирките и да скандират „червени боклуци“. Автобусите сноват редовно от всички краища на страната. Мутрите им се разкешват след всеки пореден „изблик“ на масовката в името на морала...

    В петък чухме и позицията на президента Плевнелиев. В нея беше казано, че „Направени бяха опити да се противопоставят българските граждани - едните бедни, а другите по-богати, със заявка за класова борба между тях, едните били от София, а в страната е друго и т.н. Неведнъж сме били свидетели на опити за противопоставяне на българските граждани, за разделяне на българското общество. Винаги те са се обръщали срещу тези, които са ги предизвиквали. Най-притеснителното е, че изкуствено се провокира дори етническо противопоставяне. Това е не просто опасно и деструктивно, а е игра с огъня, последиците от която могат да бъдат катастрофални за страната ни.“
    Веднага ни се ще да го запитаме – къде беше Вашият призив срещу противопоставянето, г-н Президент, когато се насъскваха от правителството на Б. Борисов един срещу друг лекари и пациенти, зърнопроизводители и животновъди, миньори и граждани, турци и българи и т.н.? Кой прави опити за противопоставяне на бедни-богати сега според Вас – бедните или богатите? Човек трябва да е сляп, за да не види, че борбата за държавния кокал между олигарсите и финансовите задкулисни кръгове, наистина ни е довела до класови противопоставяния, чрез мизерията в която живее огромното мнозинство българи. Може би г-н Президентът е пропуснал факта, че ГЕРБ повече от две години управлява с подкрепата на същата тази „Атака“, която сега му е такъв трън в очите, защото иска истината за офшорките?

    Това са реалностите и интересите зад тях. Затова перото на Велислава Дърева тези дни възкликна:

    Искат отново да ни направят част от стадото на слепия пастир от Банкя, на болярина, който незнайно защо се е кръстил „Паша“, на заместник-пастиря по прякор „Дългото ухо“ и на онова ярко и обемно олицетворение на Монтанската правна мисъл, влязло в ролята на бързонога овчарка. И парите, които стоят зад тези опити са огромни. Това са нашите пари, преминали през контрабандните канали и обществените поръчки и потънали в дълбоките джобове на една мутро-милиционерска клика, която сега пищи, че искали да я убият в килията.